Разказ на Джек Лондон "от Любов към живота" ме порази и ме накара да се замисля. Този разказ е написан през 1905 г., но все още е интересен на читателя, четейки, аз не можех да излизам, толкова завладяващ е написано това произведение. В историята се разказва за това, как двама мъже, които са произвели себе си злато, се върна назад дълъг път, всеки от тях със себе си е по мешочку злато. Един от мъжете се спъна и се е наранил крака, а неговият спътник, сякаш нищо не се е случило, отиде по-далеч. Той не е спрял и не е помогнал на свой приятел, той дори не се огледа в него. Защо той така постъпи? Аз мисля, че му беше много трудно да отида, и да се влача след себе си ранен другар, той просто не искаше. Поведението на този човек, което ме порази, възможно е да се хвърлят един ранен в гората на сигурна смърт?Аз вярвам, че този човек се държи не е достойно, не е мъжко! Раненият мъж продължи по пътя си сам, му беше много трудно, защото той има силно да боли кракът, той съвсем не е било храна и дрехи и дори и патрони за пушка той не е имал. Този нещастен човек е страдал от глад и студ, но все пак вървеше напред. Той не искаше да умре, дори когато се отклонили от пътя, той не изпада в отчаяние, а все така продължавал да върви. Далеч не всеки човек би могъл да е в такива случаи да оцелее. Този човек притежава много силна воля и жажда за живот. В това време главният герой на тази история се е борил за живота, неговият колега, който е толкова дяволски го хвърли, за да умре, е изяден от вълци. Аз мисля, че това е отмъщение за неговия подъл акт. Защото, ако той не е хвърлил другари, и отиваха да са заедно, най-вероятно са оцелели би и двете. Раненият мъж е на път открих объеденные вълци кости другар, а в близост е разположена торбичка със злато. Мъж не го взех. Той, разбира се, знаех, че няма да могат да предадат този торбичка, защото си той също се блъскат по пътя.Но аз мисля, че той не взе злато предаде приятеля си, защото не исках повече да имам нищо общо с този човек, дори и злато. Много и различни изпитания трябваше да преживеят на главния герой в тази история е на път, но, въпреки всичко, той все пак успя да оцелее. В края на краищата, той излезе на брега на океана и да му се качват на хората от кораба. Аз се възхищавам на такива хора, като този човек! Защото той притежава голяма сила на духа и куража. Той успя да оцелее глад, студ, болка и страх и да не се счупят. Аз мисля, че ако се справи поранил не той, а неговият приятел, той никога не би и го хвърли в беда, и носеше ли в себе си последните сили. Защото той е истински ЧОВЕК!
1 2 3 4 5 Категория: 10-и клас \| Добавено: 02.01.2018
Показвания: 247 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0