Понеделник
20.05.2024
17:41
Нови
Защо искам да съм полицай?

Кой подарък е най-добре?

Пионер лагер

Лято 2023 година

Писмо на родителите си, защо трябва да нам...

Народ на Хобитите, като изобретяването на ...

Памет за войната в историята Bi Василев &q...

Защо е по-изгодно да се произвеждат стоки ...

Искам да бъда в творчески агенцията!

Проблеми на подрастващите на XXI век

Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Ученически съчинения
Начало » Съчинения » 11-и клас

Б. Василиев "И зорите тук са тихи ..."

 Пролетта на 1942 г. Има война с Германия. В селските руски райони железопътният коловоз се командва от военния Федот Евграфич, винаги недоволен от поверените му войници, които от време на време нарушават военната дисциплина. Федот непрекъснато надрасква доноси на войниците, оплаквайки се от неподчинението им на военната клетва. И сега той, тридесет и две годишният началник, който не е завършил дори четири класа, е изпратен с ново попълнение под негово командване: момичета зенитници, едно от които има син Албер.


 Момичетата се подиграват на командира, а Федот не знае как да се държи с тях, как да се обръща към тях, той беше на загуба. Но войната поставя всичко на мястото си. Тя прекъсна обучението на момичетата и тяхната работа, лишавайки близки хора, реши, че мястото им е на фронта. Единственият син Алберт оцеля.


 Близо до билото Синюхина екипът забеляза двама германци и реши да ги вземе в плен. Представяйки дърворезбари, момичетата решиха да привлекат германците, но те се скриха в гората. И се появяват едва на следващата сутрин. И се оказва, че има не двама германци, а шестнадесет. Федот реши да изпрати момата за помощ, но тя, забита в блато, се удавя. Няколко германци успяха да бъдат унищожени, но четирима се скриха в горска хижа. Загубил всичките пет момичета в неравна битка, Федот, ранен в ръката, отвежда четирима германци в плен и ги отвежда в поделението.


 Едва движещ се, изтощен от нараняване, Федот води фашистите. И, виждайки отдалеч съветски войници, които тичат към него, той пада, губейки съзнание, предавайки им затворниците.


 Фашистите не вярвали на Федот, че само пет момичета са участвали във военните действия, които загинали, че войникът ги взел в плен съвсем сам и ги принудил да се връзват помежду си.


 Много години по-късно, застанали в подножието на гроба на младите млади зенитници, набит и побелял, едноръкият Федот, заедно с разузнавачния капитан Алберт Федотич, полагат мраморна плоча. Оттогава са минали много години, но споменът е вечен. Никой не е забравен, нищо не е забравено!


Категория: 11-и клас | Добавено: 23.01.2021
Показвания: 95 | Оценка: 0.0/0


Общо коментари: 0
avatar