Композиция, базирана на историята на А.И. Куприн "Олеся"
Съдбата хвърли младия мъж в отдалечено село със слуга за шест месеца. Непоносимо му е скучно. От това той започва да учи слугата да чете и пише, да ловува в гората, където има много животни и птици. Той разбра, че истинската вещица Мануилиха живее в гората, в блатата.
Веднъж, докато ловувал, той се изгубил и се натъкнал на нейната хижа, в дълбока гора, която не познавала хора. Вещицата е недоволна от пристигането на гост, но при вида на парите тя се съживява и се съгласява да му гадае. В разгара на гаданието в хижата се появява внучката на вещицата Олеся, тъмнокоса красавица, която любезно го придружава до селото.
Когато горските пътеки пресъхнат, ловецът отново отива при вещицата, опитвайки се да научи нещо. Поздравиха го в хижата топло. Гаданието на Олеся носи тъжна новина за ловеца: за появата на необикновена любов, която няма перспективи. Олеся и Иван водят спорове, дискусии. Тя привлича Иван с необикновен ум, красива коса и тъмни очи. Момичето е очарователно и красиво. Иван е луд по нея.
След внезапна треска, която Иван преодоля, в края на командировката си той решава да вземе момичето със себе си в града. Но след посещение на църквата има проблеми: момичето е жестоко бито от жителите на града. Намирайки се в хижата на баба си, в делир, тя решава да напусне гората с нея и да отиде в далечни места, където никой няма да я намери.
Ловецът, втурвайки се в гората, разбира, че закъснява. И само яркочервени мъниста, като горчивия вкус на несбъдната, несбъдната любов, като следа от прибързано бягство от злия свят, му напомнят за красивата тъмнокоса с изразителни очи Олеся, която е потънала в душата му за цял живот .
|
Категория: 11-и клас | Добавено: 27.02.2021
|
Показвания: 102
| Оценка: 0.0/0 |
|