През 20 век имаше много добри, но малко изявени писатели. Сред разнообразието от майстори и обикновени хора на писалката може да се открои А.П. Платонов. Когато четете творбите му, разбирате горчивата ирония, с която е изпълнен всеки ред. И помага да се видят истинските неща. Читателят обаче вижда социалистическо общество през погледа на Вошчев, героят на историята, който не може да бъде „вписан“ в реалностите от онова време. Уволнението с глупава формулировка, разбира се, натъжи този човек, но той обиколи града, за да помисли за всичко, което му се беше случило наскоро. Той беше романтичен, но ужасен от социални събития. И кой не би се уплашил, когато наоколо има комунисти? Вошчев мечтаеше за щастие, така че непрекъснато се замисляше за това. Мнозина бяха като главния герой на историята, но хората се опитваха да прогонят подобни мисли, защото се страхуваха да станат врагове на хората. Вошчев е излишен човек, защото в социалистически настроена държава такива хора трудно биха могли да намерят своето място. Това беше ужасна картина. Оказва се, че Вошчев може да избере 2 начина: да стане като всички останали или да загине. Светът се променя, но концепциите не могат да се променят. Доброто винаги остава. Само формата се променя. Вошчев нямаше сили да се бие, тъй като той, както много други, се страхуваше от промяната. В душата ми обаче имаше чувството, че е просто невъзможно жив човек, който има свои собствени възгледи и емоционални преживявания, да живее така, както беше в първата петгодишна програма. Романсът беше оставен да бъде неволен свидетел на събитията, които се случват в страната.
1 2 3 4 5 Категория: 11-и клас \| Добавено: 31.01.2021
Показвания: 94 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0