Понеделник
20.05.2024
16:16
Нови
Защо искам да съм полицай?

Кой подарък е най-добре?

Пионер лагер

Лято 2023 година

Писмо на родителите си, защо трябва да нам...

Народ на Хобитите, като изобретяването на ...

Памет за войната в историята Bi Василев &q...

Защо е по-изгодно да се произвеждат стоки ...

Искам да бъда в творчески агенцията!

Проблеми на подрастващите на XXI век

Статистика

Общо онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0

Ученически съчинения
Начало » Съчинения » 2-и клас

Моята любима играчка

Сега какво само няма в магазините, в това число и играчки - много голям избор от разнообразни и красиви. Различни фирми, модели, цветове - всичко това не може да не привличат всяко дете. Поне вече съм и ходя на училище, но с играчки още не мога да се оттеглят. Всяка година имам само любимата играчка. На първо място това е куче с която аз през цялото време спеше и никъде без нея не ходи, и който ми помогна да оцелее на адаптирането в детската градина. По-късно започнах да обичам фигурки от анимационни "фиксики" и играе с тях на ролеви игри.Тази карикатура ние все още гледаме на цялото семейство, той е много интересно и поучително, аз от него много неща научих, че дори ми пригодилось в училище.

Но сега ми е на 8 години и аз играя по-големи играчки - това е и машини на радиоуправлении, интелектуални игри (много обичам табла и карти за игра). А най-много ми харесва да се изгради от дизайнер - той и сега има любимата ми играчка. Това е много интересно и вълнуващо преживяване, освен това, е много добре развита памет и може да донесе никаква фантазия в реалност.

Аз предпочитам дребния конструктор "лего", с него наистина може да се изгради нещо и още тогава копнеят да играят тези игри не се отегчават. Отиваме с приятели и изграждаме пожарната станция или полицейски участък, а след това решаваме играта се разпространява всяка роля. А още сега играем трансформерами от проектанта, които ние вземаме със себе си дори и в училище и играем на промени.

Всеки човек е все още в душата на детето и играчки, той се променя по свое възраст, и аз смятам, че не трябва да бързаме да израснеш, а трябва да живеем истински. И оценявам това, че детството си, а аз забелязах как тя минава бързо. Това не може да не обърка и това, че аз съм вече ученик не означава, че аз не съм бебе. Дете! И аз искам да играе с играчки и се весели, а най-важното е да бъде щастлив и за това аз съм изграждане на мечтите си от строителя, и се надявам да ги превърнат в реалност. А докато това е моята малка игра с големи надежди за бъдещето.


Категория: 2-и клас | Добавено: 03.01.2018
Показвания: 1798 | Оценка: 0.0/0


Общо коментари: 0
avatar