Тя има за всеки от нас - много е лесна, чиста като дете. И тази груба, избитая белезите на старостта. Добра, или лоша. Искрени, или цинично.
При раждането тя е пълна с любов, а при настъпване на смърт на почти се губи. А умре ли тя? Ще даде ли отговор на този въпрос е прост аргумент? Кой знае. Но ние имаме друга цел. Целта покаже отвътре.
Каква е тя, душата? Съществуват различни Мнения, в края на краищата всеки се отразява по свой начин.
Някои се скрива, други - отваря свят. Някои корит цял живот, а някой дълбоко заспал. Тя поразява със своята красота, и страшно си грозен. Тя може да даде щастие, а може да бъде и отчаяние. Колкото и да е странно, не всеки иска да я спаси. Душата лети, пада, пълзи или се извисява. Тя винаги е изпълнен с черни или бели цветове, които често са разбъркани и дават сив, обикновен цвят. Но точно тези, които са със светла или тъмна душа - най-видими.
Душата или самотен, или е заобиколена от същите, както самата тя. Душата във всичко. Ние инвестираме си частици в тези, които са около нас, като по този начин носейки им щастие, благоденствие, любов. Някои не разбират такива подаръци, а някои обратното - дават в замяна част от себе си. Тогава се раждат нови души, които са предопределени да мине през един и същи път. И така нататък до безкрайност.
Веднага я научавахме. Ще мине време, докато тя ще отвори всички свои образи, ще се отвори една и за себе си, какъв е наистина. В края на краищата, тя се крие зад маската и сваля я само до толкова, близка на себе си, или сам със себе си...
Тя може да се разбере, да се поддържа, както може да се закрие и никой няма да пусне до себе си. Може да се забавя, може да се откъсне напред, помита всичко по пътя си. Толкова многообразно, многостранна, по-различно е насочена, като самият живот.
Ясно е, за какво е всичко това. Душата – има души. Човек и душа - това е зависимостта, около която и върху която всичко се гради.
|
