В най-тежката война на 20 век жените трябваше да станат войници. Те не само спасявали, превръзвали ранените, но и стреляли от снайперски пушки, взривявали мостове, влизали в разузнаване, „хващали езика“. Случи се нещо, което не им беше присъщо от природата. Те убиха! Те не дадоха живот, както би трябвало да бъде по природата им, а го отнеха от врага, паднал върху къщата им, децата, земята. Не е жената много - да убиваш!
Представителите на по-слабата половина преодоляха фашистите, освободиха родината си, а някои стигнаха до Райхстага, за да оставят подписите си по стените на сградата, превърнала се в олицетворение на фашизма!
Те изпълняваха всеки ден, всяка минута, всяка секунда истински подвиг, понякога дори с цената на собствения си живот. Колко майки, съпруги, приятелки бяха убити в безкрайните простори на полета, градове и села, където се водеха кървави битки. Те защитиха земята си! Те прикриваха деца и немощни възрастни хора, които биха искали да отидат да се бият с нашествениците, но не можеха заради възрастта си!
Известно е, че стотици хиляди комсомолци, момичета, красавици отидоха на фронта срещу „кафявата чума“ (както бяха наричани нацистките нашественици)! Зад тези оскъдни числа стоят стотици изкривени съдби, животи, изгубени роднини, близки и близки, женска самота и стенещ спомен за онези ужасни, военни години.
Защо пазителите на огнището трябваше да овладеят неженски професии: пехотинец, артилерист, пилот, снайперист?
Защото Великата отечествена война не направи разлика между половете, между мъжете и жените. Нищо чудно, че от онези горчиви години до нашето време е оцеляла фразата: „Войната няма женско лице“. Защото нямаше майки, момичета, съпруги и близки, но имаше защитници на Отечеството и Отечеството!
Ето защо въплъщението на победата във Великата отечествена война беше скулптурата Родина, която олицетворява всички жени на безкрайната ни страна!
|
