Как това е страхотно, когато до теб са скъпи вашето сърце хора. Аз, за съжаление, така се хваля, не мога. Не толкова отдавна от живота си отиде любимия ми човек, моята баба. Наскоро майка ми ми зададе въпрос, какви асоциация изскочи в главата ми, когато мисля за нея. Отговорът я порази. Първото нещо, което си спомням, е духови сладкиши с череши. На пръв поглед това може да изглежда странно, но само не и за моето семейство. С тези спомени е свързан твърде много събития, които се случваха с мен в детството ми.
Спомням си как започват летните ваканции, аз на всичко три месеца заминава на село. За мен, това е най-добрата почивка от едно пътуване към морето или туристически походи. Луксозен природа, река, не далеч от дома си, издърпа ме в селото от невидима сила. При пристигането в селото, баба ми винаги ме срещна сладкиши с череши. Те са имали не премина вкус, който не се забравя. Уви, аз вече не ще мога да се насладят на вкусна пайове, защото те са си отишли заедно с моя бабулей. А майка ми, като нито се опитваше спечь същите, но при него нищо не се получаваше.Вероятно, в тези пайове баба вкладывала всичките си умения и душата, месене на тестото по специално лекарско предписание.
Времето, прекарано в село, аз няма да го забравя никога. Често си спомням как се събудих рано сутринта, пиене на пресни млечни и отидоха да откъсне тревата. Вие питате, защо съм го правил? Отговорът е елементарен прост. В двора на баба съдържа много патици, гъски, пилета, а в клетки живееха на малки зайчета. Как, ми хареса, да ги нахранят. Разбрах, че само от мен зависи по-нататъшното им съществуване. Към обяд, когато навън се показва жаркото слънце, аз съм с баба ми често излизаше на паша, се дои крава. Тя направи това толкова професионално, че ми оставаше само да се чудя си майсторство.До вечерта, когато на улицата ставаше хладно, сме ходили на градина, скъсани трева, окучивали картофи, полива домати и други зеленчуци. Така минаваше всеки ден прекаран в селото. Безспорно, за живота в селото се изисква много усилия, но повярвайте ми, за отдих аз също намирам време. Често вървеше къпе в река, където с приятели, с ръце събрани раци и лови риба. Ще донеса десет шаран за вкъщи, а баба им зажарит и подаде за вечеря.
Спомени от село, предполагат, че на мен само най-светли мисли. Как искам отново да се потопите в тази атмосфера, за изяждане сладкиши с череши, чаша прясно мляко и помага на баба си да се справят с домакинската работа.
|
