Аз стоя на едно прозорци и любуюсь бушуват снежна буря, на лицето. Ядосан ветрище хвърля пригоршнями сняг за стъкло, от което те жално звъни. До слуха полъх жаловито завывания стихия, не може да пробие под нашия подслон. Всичко се смесва около общия хаос, не се вижда нито на земята, нито на небето. На улицата съвсем не е желателно, раменете хладно подергиваются от една само идея за възможността да напусне топлата стая и уютно жилище. Мисълта, че някой друг може да се скитат в разгара на такъв устойчив на атмосферни влияния съвсем ме извежда от равновесие - напротив мярна фигурка на непознат. Значи и аз може? "Буря мглою небето кроет..." - вспомнились думи на Пушкин. Представих и себе си в борбата със стихия, като това минувач. Още повече - луд желание преодолява мен съвсем и настоява бързо да се облече. Изведнъж толкова искаше да се срещнат на цялото тяло превалявания кружащихся вихри вырвавшегося на свободата на вятъра, усещането за колкий сняг по лицето. На пръсти крадусь в коридора, търсейки най-топло яке, одеваю ботуши и бавно отворяю врати. Няколко полета на пропуск делят ме от настоящето, не изкуствен свят. Съм натискане на спънките и издихание от морозного удар.Не обръщат внимание на универсален изглаждат време на смут и устремляюсь в дълбочина на двора, чернеющей привлекателна опасност. Моето слабо тяло, времето навън се опитва да се откъсне от сугроба и хвърлят настрана. Сняг люспи съвсем залепили очите и лишен от стратегия на ес. Възникнал в началото на страх изведнъж изчезва и аз с радост зная, че побеждава своите опасения. Вятър-побойник се оказа не толкова и страшно, просто той се ядосал на някого, а сега застана пред мен. Усилия за преодоляване на оставащия път се оправдаха, т. к. ясно вырисовалась една беседка. Тя е съвсем расхлябанная, така че поскрипывала от силния натиск на атмосферни влияния. Още няколко стъпки и нестабилна подслон прикрыло мен."Път осилит работата" - това е израз даде ми увереност в бъдещето, в края на краищата, трябваше да тръгна по обратния път. И изпратя дъх, аз приткнулся в ъгъла на дървена стена. Изведнъж се разнесе напрегнат, познат глас. Това бдительная мама забеляза изчезването на сина си и изскочи навън. Трябваше да се върне у дома си в любимите си ръцете и сядат на уроци, за да "устои на друг елемент." Пада късно през нощта и аз заспивам под мерителна песента вече успокаивающейся виелици. Сънувах горещо лято с весели игри и плуване в река.
1 2 3 4 5 Категория: 7-и клас \| Добавено: 06.01.2018
Показвания: 306 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0