|
Понеделник 20.05.2024 16:16 |
Статистика |
Общо онлайн: 2 Гости: 2 Потребители: 0
|
|
|
Поздравявам Ви Гость
Начало | Регистрацията | Вход | Обратна връзка | Сочинения на русском языке |
Ученически съчинения
|
Беличий къща
Есе за 8 клас на тема "Беличий къща"
Често почивка през зимата прекарвам с дядо. Той служи лесничим в заказнике. Този път отидохме в лоното на дивата природа, заедно със сестра си и не раскаялись за това. Факт е, че съвсем наскоро на територията на резервата са се появили нови жители, дошли от далечното Алтай - светло сиви, пухкави красавици-белочки.
Да се възхищаваме на протеин, ние станаха много рано и отидоха в най-дивите земи гори. Дядо ни води само едно му известна пътеката и се помоли да не се вдига шум. След известно време спряха под старата пихтой и стомана надникне през борови иглички, с надеждата да видят странни животни. "Аха! Ето една" - прошепна дядо и посочи към един от клоните на пръст. Ta малко пошевелилась и купчина сняг полетяла надолу. А ето и предмет на нашето внимание - първо изглеждаше симпатична муцуната протеини, а след това и цялото й тяло с дълга, пухкава опашка.Учуяв непознати, тя се превърна в перескакивать от клон на клон, струпване по своя път сняг в нашите глави. Трябваше да продължим да се крием, за да се даде на животното се успокои.
Протеин след известно време се успокои, измити крака си личице, подозрително огляделась около и перепрыгнула на съседното дърво. Както се оказа, именно тук се заселва я уютен апартамент в старата част на хралупата. Тя същия час се сгодиха почистване на своя дом и да започне да хвърлят от него скорлупки от ядки и излишните клончета. Тя работи шустро и внимателно, и тогава спираше и поглядывала около себе си. Беше интересно да се наблюдават дивите зверьком, така грижливо обустраивающим своето убежище.След известно време на протеини толи уморен, толи почуяла нещо подозрително, но внезапно ни напусна и отиде по своите дела.
Дядото ме помоли качи се на дървото с цел проверка на състоянието на зимния запас за обществено хранене протеини. Трябваше да вземе в джобовете на няколко шепи ядки и се отправи към средата на раскидистого дърво. Аз продирался през гъста клонки и стигнал до целта с най-голямо затруднение. Една куха се оказа точно пред носа ми и аз се подредят в него нова порция за обществено хранене. Тук отново се появява нова обитательница гори и започна с интерес да гледам на работата ми. Внезапно тя оторвала бум и швырнула си в мен. Трябваше спешно ретироваться. Дядо се засмя и каза: "Имам! По колко тя защитава своя къщичка!". Ние се смя и започнаха да се върнат у дома. Аз още дълго си спомня своето зимно приключение и говореше за него на своите приятели.
|
Категория: 8-и клас | Добавено: 07.01.2018
|
Показвания: 287
| Оценка: 0.0/0 |
|
|