Писател във всичките си творби се обръща към темата за морала. Новела "Сбогом на Матерой" произведение на истински народна, близка на всеки жител селища огромна страна. Той може да се нарече автобиографичным, тъй като за Матерой се крие съдбата на родния село Аталанки. При достигане на Братската ВЕЦ тя е включена в зоната на наводнение. Това е името на острова, на който живеят хората. Първите селяни тук са се заселили преди 300 години. Животът нетороплива и размеренна, със своите нравами. Много са придобили в тези места, щастие и родина. Тя на всички домакин, нахранени и като майка се грижеше. Публикувана през 1976 г. роман веднага предизвика у читателите интерес. Отдавна не е на социалистическия ред, расте друго поколение, но тя не губи значението си. Това е така, защото засяга най-интимните – душата на човека, те кара да съчувстваме, да съчувстваме на другите и стават по-мили. Сюжетът е построен върху реално събитие – изграждането на вец, в план, който включваше изтриване от лицето на земята някои населени места. Но става дума не само за факта на разрушаване на къщи и восхвалении на родния край. Разказ - истински вик на душата. Ярко са изобразени разоренные, загубленные села и техните по-ранни жители без кола и двора. Те дълги години обживались и сега губят това, което им е безкрайно скъпо и близко на сърцето. Те като че ли губят нещо, без което няма да могат и в бъдеще. Депозирани раната никога не се лекува. Автор е изцяло на страната на традиционните участвал в проверката, той се оценява по навик и привързаност, което не може да се каже за "хората на новия склад". Те са представа объркване на старите хора и защо те така се придвижва по-близо до цивилизацията. Герои не привличат технологии, те и техните предци в продължение на векове живеят в тези места. Тук те се отглеждат по тези брегове са минали своето детство и са останали най-добрите спомени. Точно такава е главният герой Дария, която почита обичаи. Тя довежда деца, внуци и живяла по-голямата част от живота си. Не искам да умра далеч, някъде "на континента", където й все чужди. По малко като прочетете една стара жена оцелява жалко и неподправеното състрадание. Всички пожилое населението на Матера сравнява себе си със стари дървета, които се опитват да бъдат трансплантирани. Но това не ги спаси. Този мотив звучи от страниците и ме кара да се замисля над много неща, за които сегашните сънародници просто не остава на свободна минута. Прави съпричастни на сцената, когато Илиан се сбогува с родния избой, обряжая на нея като на покойника. Предизвиква недоволство от факта, че "новите хора" не искат да разберат, колко е важно за селяните ги обжитое място. За тях това е повече от една територия - това е цял живот и начин на мислене. Да ги лиши от това – значи, за да изберете всичко, и да отреже съществуване. Освен предизвикващи съчувствие герои са като Петруха – безполезен и глупав. Вътрешна празнота той изпълва алкохол, поради което "чудит" и дори изгаря своето жилище. Автор персонифицирует природата, която отмъщение на тези, които се опитва да го унищожи. Като жив листвень ревностно пази в земята, без да се поддавате на топорам и огън. Така и си отива заедно със земята, дава му се живот. Възниква някакво усещане за "объркан", сякаш човечеството е избрал друг път, но погубленная природа е в състояние да ги прости. Произведение на всеки кара да се замисля за своите действия, винаги дали те са верни и призовава да дойдат единствено от съвестта си.
1 2 3 4 5 Категория: 9-и клас \| Добавено: 11.02.2020
Показвания: 261 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0