Летните ваканции при мен са чудесни, както и всички, защото съм била на море. Семейството ми това пътуване е планирала от дълго време, но повече от всички за нея е мечтал съм. Преди това не съм била на море нито веднъж, всички си ваканция прекарах или на село при баба, или в града. А това лято беше специален, пътувахме към морето. Една седмица преди пътуването вече съм събирала всичко необходимо за пътя. Настроението е отлично, въпреки че зад прозорците на втория ден се изливаше дъжд. В колата на път за почивка, аз слушах песни и с нетърпение чакаше, когато сме на място. И ето ние сме на море... Дъжд тук също става. Настроение веднага gone bad, аз гледах от прозореца на стаята си на безлюден плаж и също искаше да плаче. Така и приключи в първия ден на нашата почивка. Сутрин посрещнало нас от слънцето, ние скачам от щастие и бързо засобирались на плажа. Море, бездонное морето, а ние сме тук. Първият път нямах думи – аз тихо, погледна в далечината и си спомних ред на песента: "в края на Краищата не свършва, синьо море". Не бързаше, аз отидох към вълните, а моите native стояха на брега и гледаха. "Тя е чудесна, ела тук" - извиках аз и нырнула под вода... Слънцето грееше все по-ярко и теплей, а се радвахме през лятото. Пясъкът беше топъл, и аз вървях по него, по протежение на брега, събиране на миди. Те са различни, както по форма, така и по цвят. Леки вълни на морето накатывались ми на краката си, а после се крие обратно. Бях много доволен, че ние сме дошли тук, че са избягали от дъждовния на града, и не исках, така че тази седмица беше на свършване. Но дните минаваха за дни и почивката ни приближаваше към своя край. Излязох на брега на морето, хвърли монета и загадала желание да се върнат тук през следващата година.Управлявал у дома съм в колата, дъбени, отдохнувшая, но с тъга в сърцето, в края на краищата, ваканция изтече. В чантата са били камъчета и черупки, и дори на пясък, който съм събрал в една торба. И ето ни у дома, отново дъждовно, облачно и студено. Аз седя, укутавшись в каре, и да пие горещ чай, по стъклото чука дъжд, а аз си спомням своето море. А когато настъпи нощта, и в сънища аз ще летя до него, до морето, за да отида на брега и да мечтаят. И вярвам, че ще мине съвсем малко време, когато отново ще е лято, слънце, и моето море.
1 2 3 4 5 Категория: 9-и клас \| Добавено: 08.01.2018
Показвания: 1668 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0