Всеволод Гаршин беше един вид човек и писател. Неговите герои са неуравновесени хора, склонни към абсурдни действия. Те обаче често се стремят към добри дела. Самият Гаршин обаче имаше психично разстройство. Това обаче не изкриви реалността, защото Гаршин видя много неща в живота, които му причиниха тъга. И с това той живееше, защото забелязваше събития и лица. „Приказка за жабата и розата“ показва връзката между противоположностите. Гаршин веднага изобразява злото, което се крие в „лицето“ на жабата. Тя иска да унищожи розата, защото е твърде беззащитна. В живота това също се случва: хората се стремят да притежават нещо изключително, но самите те не отговарят на изискванията, предложени за други изисквания. Червеното цвете показва пациент в болница за психично болни. Опитва се да унищожи цветето, защото вярва, че злото живее в него. Пациентът изглежда нелепо, но той измъчва душата си, борейки се със злото. Нека не, но поривът на човек е благороден. В живота добрите дела често се пренебрегват. Понякога обществото не позволява на хората да правят добро, защото самото то не е в състояние да го направи, но знае как да осъди. В работата на Всеволод Михайлович се забелязват мотиви за тъга и гибел. Гаршин не вижда изход от много ситуации. Той описва реалността, която винаги го е заобикаляла. Не бива обаче да се забравя, че самият писател е видял много в живота. Той заобикаля метафорите, но описва всичко така, както се е случило. Реализмът на Всеволод Гаршин е страшен. Но това е талантът на писателя, неговият уникален авторски маниер.
1 2 3 4 5 Категория: 9-и клас \| Добавено: 27.02.2021
Показвания: 83 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0