Н. В. Гогол започва да работи по втория том „Мъртви души“, когато е бил в доста депресивно състояние. Той се опита да продължи да работи в продължение на десет години, докато изгаряше работата си два пъти. За първи път през 1845 г., а едва по-късно - през 1852 г. В Писма 1848-1852. В писмо до В. А. Жуковски той пише, че е необходимо да се изложат не само пороците на обществото, но и „доблестни народни качества ... без да се изключват дори тези, които, нямайки място за свободно развитие, не са забелязани и оценени от всеки." Предполага се, че във втория том той трябваше просто да покаже на хората, които могат да се покаят и да започнат своя път към промяна. Гогол работи по втория том „Мъртви души“ в състояние на дълга и дълбока криза. Той прекара десет години в работата по тази работа и я изгори два пъти. Случайно запазените глави са от едно от най-ранните издания и са много далеч от това, което трябваше да бъде книгата. Трудността обаче се дължи на факта, че е необходимо да се намерят положителни явления в живота и да се покаже как те са въплътени в живота, да се разкаже за героите. Всичко обаче изглеждаше твърде перфектно, поради което те дори не изглеждат като истински хора. Анализирайки изображенията на героите, можете да видите някои прилики с героите от първия том. Например, Тентетников не е лош човек, но е неактивен, той се стреми да напише философско произведение, изобщо не участва в икономиката. Очевидно той е много близък с Манилов, който също обича да седи и мечтае, но не променя нищо. Основната разлика между Тентетников обаче е, че той поне забелязва, че в домакинството му има проблеми, но не може да ги отстрани. Костанжогло е икономически земевладелец, който разбира, че се нуждае от селяните, така че всичко да е добре за него. Някои изследователи го сравняват със Собакевич, защото имат подобно описание на силна хижа, както и сходни възгледи за икономиката. Петух Петър Петрович е друг гостоприемен домакин, който обича да яде. И с него харчат успоредно с Ноздрев. Улинка, дъщерята на Бетрищев, се сравнява с дъщерята на губернатора. А Кошкарев като цяло проявява необичаен ентусиазъм към бюрократичната система за управление на икономиката, но се опитва да я организира. Също така се появява един от малкото герои, който изглежда позитивен на фона на останалите. Муразов е богат човек, но не лишен от патриархална добродетел. Неговата „Проповед“ е посветена на необходимостта от подобряване на умствената собственост. Критиците обаче не възприемат особено този герой, като Костанжогло, защото не приличат на истински хора.
1 2 3 4 5 Категория: 9-и клас \| Добавено: 20.02.2021
Показвания: 96 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0