Само сега съм в такъв прекрасен възраст, когато вече не съм съвсем дете, но и не съвсем възрастен. За мен понятието "свят за възрастни" - това е преходен период, когато от детството постепенно започват да влизат в зряла възраст.
Много жалко, че по такъв невероятен, вълшебен период, като детството, живота е отделено твърде малко време. Много от нас не успяват дори да сексапил. А ето зрелия живот, свои проблеми, депресия, несгоди, човек успява да пересытиться до края на дните си. Тук при мен се появява проблем. Защо много тийнейджъри, така искат да расте и да се лиши от щастието да бъде дете? Че може да ги изкушава? Много я бързо се обезсърчават, а пътища обратно, за съжаление, вече не.
Много ми е любопитно, какъв ще бъде моят свят за възрастни. И много искам да е всичко, което имам е добре да е в душата ми остана място детството, не трябва да се бърка с инфантильностью.
Мога да кажа едно нещо, аз вече не изглежда мистериозна много фрази и действия, извършени родителите си, че вече съм по – възрастен гледам на своите жизнени позиции. Но с точност мога да кажа само едно – аз ще бъда много скучно за детството, не се забравя никога.
|
