|
Вторник 21.05.2024 00:42 |
Статистика |
Общо онлайн: 1 Гости: 1 Потребители: 0
|
|
|
Поздравявам Ви Гость
Начало | Регистрацията | Вход | Обратна връзка | Сочинения на русском языке |
Ученически съчинения
|
Гора на моето детство
От всички разходки и приключения – най-много ми помнят преходи в гората. От детството, родителите вземаха ме на природата, през лятото да се отпуснете и да се потопите в чиста гора и езеро, а близо до есента – на отглеждането на гъби, риболов. Родителите често се премества на работа, и успях да се види не малко красиви и диви места, от сухи южните гори – до пермафроста на крайния север.
Всеки гората красива по свой начин, а душата винаги се простира нагоре, когато запрокидываешь главата, като гледам как колышутся, бутане на небето, далечните върхове на дърветата. Високи борове и неохватные дъбове, пухкави яде и тънки върба – всичко това на живо великолепие изпълва без остатък. В продължение на часове заворожено наблюдават ярки отблясъци на слънцето, което играе световыми дървото на всяко парче, и понякога като че ли разбираш за какво говорят, играят на криеница със сенки.
Опаковани с гръб към топла кората или възприемане на ствола на дървото, може да се почувства неторопливую мъдростта на тези чудовища, ги единство с дълбоки " земята и едновременно с безкрайно небе. Живи, защитените гори, толкова необходими за нас, уморен от градския шум и суета, защото само тук се чувствам наистина спокоен.
Колкото по-навътре в гората, толкова по-малко остава и следа от цивилизация – остатъци от боклука и отсечени дървета. Повече се срещат редки цветя и пугливых животни. В такива моменти се чувствам герой детска приказка, готов да повярвам във всичко: някъде тук може да излиза Маша и bear, а може да се отиде на подвизи былинные герои. Нашите гори се съхраняват много древни предания и най-големите исторически събития.
Като слязохме до реката, замислено погледна бавно течение на водата. Плавно колышутся водорасли, покачиваются водни лилии, а за камышами в неясна мъгла се крият нови тайни. Тук добре се мисли за вечното, за да разбере за какво живеем и за какво ни чака напред. И винаги искат да носят вкъщи нещо за спомен – красиви листа за гербария, голяма бучка или интересна успявам да получа под формата на животното. Тези незабравими горски разходки ще остане завинаги в паметта ми.
|
Категория: ?-и клас | Добавено: 03.01.2018
|
Показвания: 252
| Оценка: 0.0/0 |
|
|