Историята на Юрий Яковлев „Ледум“ ни разказва за ученик на име Коста, който се слави с репутацията си на мълчание. Децата от неговия клас бяха недоверчиви, като предварително си мислеха, че той има само лоши неща в ума си. А учителката - Женечка, която на улицата, тичайки на токчета и с пърхаща на вятъра конска опашка, едва ли някой би се обадил на Евгения Ивановна - беше подозрителна, мрънкаше от недоволство на своя ученик заради прозявки: тя смяташе, че той се прозява от скука. Но момчето се прозяло поради липса на сън, тъй като трябвало да седне на уроци късно вечерта, бягайки у дома 15 минути преди пристигането на родителите си. Когато звънецът иззвъня от последния урок, Коста скочи от мястото си и се втурна на улицата като куршум. Женя много пъти се опитваше да го последва, но щом се обърнеше дори за секунда, щеше да му е студено. Един ден обаче тя, без да му пука за всичко, се втурна след него, скривайки се зад гърба на случайни минувачи и наблюдавайки студента. Както се оказа, Коста се разхождаше с 4 кучета: огнено червенокосо куче с дълга копринена коса, принадлежащо на мъж с 1 крак; боксьор, чиито собственици го оставиха сам, заминавайки някъде, но изобщо не мислейки за храна за животното; дакел с огнена марка, почти изцяло овъглена, принадлежеше на осакатен прикован на легло ... А куче с голяма глава с остри лопатки и увиснала опашка беше куче, чийто собственик умря, но тя все още го чака. И в крайна сметка момчето, което донесе странния розмарин в класната стая, цъфна за учителя по същия начин. От мълчалив, подозрителен той се превърна в мил човек, който помага на кучета. Според мен авторът доста добре показа развитието на главните герои, без да се закача на второстепенните. Заглавието разкрива и основната идея на историята, отразяващо желанието на автора да сравнява дивия розмарин и Коста, които в началото изглеждат не най-приятните, но скоро те „разцъфват“, показвайки се в целия си блясък.
1 2 3 4 5 Категория: ?-и клас \| Добавено: 13.02.2021
Показвания: 99 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0