Войната - това е знакът на неблагоразумия на варварите
С този кратък дума за война, са тясно свързани най-ужасни събития във всички времена и епохи, когато хората нещо са разделени или чрез сила доказват своето превъзходство, отиват до крайности не се замислят за последствията. И кой би могъл да си представи, че съвременният едно момче или момиче може не само да ви кажа от исторически факти, но и като това не е страшно в днешно време, трябва да живеят под кори от строителни разтвори, божури, танкове и системи за залпового огъня, които безразборно выжигают и унищожават всичко по пътя си, не съхраняващи старци, жени и деца.В такива войни победителите и не може да бъде, където сметка на въпрос за човешки живот, а така също и унищожаването на всичко, което е построен в продължение на десетилетия.
Хората които няма къде да отидат с тези зони трябва да се крият в мазета, без светлина, вода и топлина, по някакъв начин да се запази своя живот и живота на децата.
Понякога се чудя: дали човек се ражда агресия, унищожение на народите, на природата и на сградите? Аз не искам да го повярвам. Човек идва на този светлината, за да опознаят света, в любов и хармония, изграждане на къщи, фабрики, да разгадаят тайните на моретата и океаните, а така също и да се стремим да опознаем космоса, където повдига повече въпроси, отколкото отговори на тях.
На нашата планета, наречена земя, има много и различни начини и възможности да покаже себе си и да оставите добър отпечатък на нашите наследници, а не такъв отпечатък от ботуша на Хитлер и други подобни.
Оказва се, не е достатъчно една история, за да предаде целия този ужас, който са имали същите шестнадесет семнадцатилетние момчета, попаднали в предната част.
Някой отне дойде по същите пътища и отвори нова страница в историята на намаляване на числеността на хората, където хората стават заложник на ситуацията.
Просто е невъзможно да си представим жена, хранительницу огнище и майка, която има двама сина свирели, воюващите под различни знамена в тази, както се казва хибридна война, което дойде на Украйна и продължава трета поредна година, а сълзите на тази майка са същите като на са, толкова и са останали същите мокри и солени с двете очи, и й простете за израза дълбоко пука за заумные думи като референдум, декоммунизация... Тя на колене да се моли на бога за света и здравето на децата, и проклина всеки, който отприщи тази ужасна война принесшую толкова много мъка.
|
Категория: ?-и клас | Добавено: 03.01.2018
|
Показвания: 258
| Оценка: 0.0/0 |
|