Есе–разсъждение на тема "и Самонадеяни и амбиция ученици", 11-ти клас "Колкото по-нисък е ти си падна по душа, толкова по-задираешь носа... в края на Краищата, ти си им тянешься там, където душою не е нараснал..." Това четверостишие, помнят, едва ли не всички ученици, които са учили при Съветския Съюз. Още може! Смятало се, че такива качества като непомерная гордост, перчене, амбиция, неподступность, са, малко ли е, не е дефект. От такива хора просто, шарахались. По принцип, с това не могат да се споразумеят. Представете си следната ситуация. Ученик, старшеклассник, много добре се учи, и, дори, по някои теми, като алгебра, химия, физика, е, без преувеличение, зашеметяващите успехи. Учителите вече, дори не знаят, какви ще бъдат, задачи му се дават. Учебната програма е "изпреварен" от дълго време. Учителите на всички се поставят в един пример, той е гордостта на училището, пространство и т.н. Разбира се, учителите се опитват да направят така, че той е направил и своите другари с такива. При Съюз, това се нарича – "прикачване на изоставащите". Но какво се случва в крайна сметка? Сега е модерно да се наричат "звездна болест". Естествено, нито с начина на изоставащи ученици той се отдадете не става, твърдейки, че той много работи над себе си, и той просто няма време. Не само това, той дори не говори с тях, не здоровается, и просто не ги смята за хора. Въпреки че, те са много му завиждат и се опитват да бъдат сходни. Този малък "заносчивого гений" своя кръг от интереси, своите приятели, своите занимания и т.н. "простосмъртните", както се казва, той дори не забелязва. Те за нея – като пътна прах... И тук, се случва нещо неочаквано. Влизам сутринта в турнике, човек се провали земи и сериозно ранени. Счупени и двата крака и заплаха от увреждане на гръбначния стълб. Да Не говорим за сотрясении мозъка. Човек се озовава в болница. За дълго. Но, както казват, справедливост има. Някъде веднага подевались всичките му приятели, съмишленици - "гениите", с които той толкова тясно поддържахме връзка. Дори учителите не са особено побърза да го посети в болницата. Въпреки че именно неговите умствени способности и трудолюбие, носеха на учителите слава и похвала. Да, на което грях таить – материални промоция, също. Какво беше учудване от тийнейджър, когато, след известно време, тя започна да посетите именно, тези, които той, както се казва, "от упор", не пожела да забележи... Човек, когато видях един от тях във вратата на болничната камара, едва не избухна в сълзи. Но, вероятно, не от болка, а от собствения си разкаяние. Не е трудно да се досетите, че той е осъзнал, той не е прав. Всички тези, които той смята приятели неговото ниво, просто го "излъга". Онези пък, които той счита за "никого", подкрепи го в тежка минута и опъната ръка за помощ. Мисля, че заключенията от тази ситуация, на всеки ще направи за себе си, самият...
1 2 3 4 5 Категория: 11-и клас \| Добавено: 02.01.2018
Показвания: 288 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0