Най-внимателният читател, който обичам да чета книги за войната. Харесвам смелите, смели герои в тях. Те са истински войници, защитници на Родината, не се страхуват от врагове, отиват да посрещнат всякакви опасности и да ги преодолеят. Но отсега нататък темата за войната стана много по-широка за мен. Сега го възприемам по различен начин. И тези промени не бяха случайни. Именно днес от нашия клас бях участник-експерт в конференцията по книгата на Валентин Катаев „Син на полка“ Целият паралел на четвъртите класове се събра в актовата зала. И аз, заедно с други участници, заех мястото си на сцената. Не бях особено притеснен, защото прочетох внимателно книгата, познавах добре съдържанието, всички герои, запознах се с биографията на автора, като цяло бях готов за конференцията. Но от самото начало, когато прозвуча песента „Кранове“ и на екрана проблясваха кадри от военните години, аз се разтревожих. В крайна сметка войната е неизмерима човешка мъка, страдание и болка на целия народ. Бях много впечатлен от данните на военната статистика, че Великата Отечествена война е продължила четири години, което е хиляда четиристотин осемнадесет дни или тридесет и четири хиляди часа. Цяла вечност, в която завинаги останаха двадесет и седем милиона от загиналите ни войници и цивилни. Но тринадесет милиона от тези мъртви са деца. Те също като нас ходеха на училище, обичаха да играят футбол, да карат колела. Но в ужасния час децата престанаха да бъдат деца. Детството им бе прекъснато от войната. На крехките си рамене момчетата и момичетата на ужасните четиридесет години поеха тежестта на изпитанията и мъката на военните години. Вероятно затова много подвизи на война имат лица на децата. И ако бъде обявена минута мълчание за всички деца, загинали във войната, страната ще мълчи повече от 20 години. В залата цареше тишина от тази информация, дори и най-шумните и разглезени момчета мълчаха. Това начало ме настрои за сериозна работа. И наистина исках да го направя възможно най-добре. Първата задача на читателската конференция за участниците беше блиц-анкета, в която всеки получи два въпроса и без подготовка и мисъл трябва незабавно да им отговори. Всичко се случи много бързо, нашите отговори бяха проверени спрямо съдържанието на книгата, прочетена от водещия от екрана. Говорих защо героят на историята Ваня Солнцев беше оставен сам, тъй като той се озова до фронта. Когато говорех, бучка се появи до гърлото ми. Колко трябваше да премине това момче! Смъртта на баща му отпред, убийството на майка му от германците, смъртта на по-малката му сестра от глад и пълна самота. Фашистките жандарми участват в съдбата му - изпращат го в някакво отделение за изолация, където се разболява от краста, краста и тиф. Само бягството можеше да го спаси от сигурна смърт. Но нямаше къде да бяга: немците изгориха селото.Затова повече от две години Ваня Солнцев бродеше по пътищата на войната, криеше се в горите и мечтаеше да стигне до войниците си. Блиц анкетата позволи на всички присъстващи на конференцията отново да припомнят съдържанието на историята. За да видят и почувстват смъртта на семейството на капитан Йенакиев от бомбардировките на германски атакуващи самолети, бягството на Ваня от ефрейтор Баденко, негодуванието му срещу разузнавачите, защото „не ги харесват“. Той го почувства особено силно след срещата със сина на полка, ефрейтор Вознесенски. Слушах внимателно опонентите си и се опитах да допълня техните отговори, за които получих максимум пет точки от журито. Когато говори за любовта на разузнавачите и капитан Йенакиев към Ваня, публиката аплодира. Мисля, че това е така, защото успях точно да предам отношението на бойците към него като по-малък брат, който с външния си вид ги разсейва от тежките войни. А при капитана Ваня предизвика по-дълбоки чувства, може би любов. В крайна сметка синът на Йенакиев умря, а Ваня му напомни за него. Незабравим епизод на конференцията беше запознаването с историята на създаването на филма „Син на полка“, заснет в хиляда деветстотин четиридесет и шест, и гледане на отделни откъси. Коментирахме всеки пасаж, кръстен на героите, разказахме какво ще се случи след това. Без сълзи беше невъзможно да се погледне колко смело се държеше Ваня по време на разпит, търпяше побои, но не каза нищо на германците. Те знаеха със сигурност, че момчето е свързано с разузнавачи, защото езикът му беше син от молив, а в грунда беше начертан план на района, забележителности и цели. Той искаше да помогне на разузнавачите, не просто да завърши мисията, като сканира района, но и да получи повече информация. А това беше много опасно. И ако нашите войници не бяха пристигнали навреме, германците щяха да убият Ваня. Бях тъжен и наранен за него. В крайна сметка, нито аз, нито други момчета, не бихме могли да му помогнем. И учителят, усещайки нашите преживявания, със следващото задание искаше да ни разсее от тъжните мисли. Наричаше се „Хванете грешката!“ и имаше за цел да обърка всички момчета в публиката. В текстовете нарочно се смесват имената на героите, нарушава се последователността, добавят се нови факти. Играчите се консултираха с класовете си, преди да дадат отговор. Заедно успяхме да уловим грешката и да я поправим: Ваня Солнцев е син на полка, благодарение на капитан Йенакиев той стана не радиооператор, а смел разузнавач. И това беше верният отговор! Тогава имаше две кръстословици за героите на историята. Не бяха приети съвети! Времето за отговор е десет секунди. Отговорих второ. И според първите думи описанието на героя разбра, че „малко строен войник с врат, нежен, подобен на момиче, вече разтрит с груба яка на гащеризон“ - това в миналото е оголето овчарско момче Ваня Солнцев. Той се промени много, когато стана син на полка. И тези промени са добри, необходими за млад боец. Работата с текста на историята ми помогна по-добре да разбера ролята на децата във войната. За мен е съвсем очевидно, че войната и децата са несъвместими понятия! В крайна сметка децата се раждат, за да живеят, а не да умират. И войната отнема този живот. Не трябва да бъде! Но уви ... Конференцията се приближаваше към края си, всички с нетърпение очакваха резултатите. И продължавах да мисля за Ваня Солнцев, син на полка, чиято съдба беше щастлива и просперираща. Сигурен съм, че завърши с отличие военното училище в Суворов и стана забележителен военен човек, посвети целия си живот на служба на Родината. И колко синове от полка не доживяха да видят победа ... Въпреки младата си възраст, момчета и момичета отидоха на фронта, в партизански отряди и воюваха с нацистите наравно с възрастните. Родината високо оцени подвизите им, присвоявайки титлата "пионерски герои" на най-смелите. Но мислите ми бяха прекъснати от песен. Звучеше силно и гордо, принуждавайки още веднъж да усети темата на конференцията: Имаше такъв чин в армията на нашето Червено, носен от Солнцев Ваня. Здравей, Ванюша, здравей ... И аз, и всички момчета бяхме много щастливи, че срещнахме сина на полка, с книга за него и жестокото военно време. Когато песента приключи, журито обяви победителя в конференцията. Оказа се, че съм аз! И при приятелските аплодисменти на публиката бях награден с грамота „Най-внимателният читател“. Гордея се с това заглавие и много го ценя!
1 2 3 4 5 Категория: 5-и клас \| Добавено: 22.08.2020
Показвания: 224 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0