Кучето ми се казва Гръм. Гръм мой приятел. Кучето ми е голяма, като овчарка, но той е смес от овчарка и mutts. Гръм послушен и добър, той живее в кутия, около къщата. Аз го отпускаю с верига и гуляю с него всеки ден. Мнозина казват, че кучето е приятел на човека. И аз ще ви кажа, тъй като съм се убедил в това от себе си. Един ден, аз с моето куче отишъл в гората да събира ягоди. Аз ходих в края на гората, за да не се губи, но на ягоди е малко, тогава влязох в гората, по-дълбоко и там се оказа много ягоди. Аз събират ягоди и беше доволен, че naber много ягоди и всички удивлю и угощу дома. Гръм вървеше наоколо, скача, играе, излая и вилял опашка от радост. Така че събират ягоди и влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в гората, и ягоди е все повече и повече. Написах едно ведерко, но на ягоди е много и аз реших да се вкара още един. Така събрах си и влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, и себе си, и не забелязваше това.Когато написах второ ведерко и ягоди се събират нямаше място и аз самият вече си наелся. Аз започнах да се събират да се върнат у дома, обвязал ведерки с марля, за да не се разпада. Отидох на излизане от гората, а Гръм тръгна след мен. Ходили сме и вървяхме, а изход не се вижда. Аз се обърна и тръгна в друга посока, Гръм за мен. Отново вървяхме и вървяхме, а на излизане от гората не е видял, така разбрах, че сме се изгубили. Гръм за първи път не осъзнавах, че съм се изгуби, той само ходи след мен и вилял опашка. Но на улицата вече начинало да получите тъмно. Аз приседнал върху пън и се замисли. Гръм залаял и избяга. У Дома аз мисля, че вече са започнали да се притесняват, че ме дълго време? И Гръм да избягаш, аз мислех, че той ме заряза, защото го няма и няма. Аз седях на пеньке и не знаех къде да отида. Тогава чух лай Гръм, и се зарадва, обърна се да бяга Гръм, а след него върви баща ми. Татко ме попита уплашен съм, или не? Аз казах, че не, въпреки че самият, разбира се уплаши. Гръм залаял и се затича, а ние с татко отидоха след него. Ние сме дошли у дома, когато майка още не си е в къщи. Къщата на баща ми разказа като Гръм затича вкъщи и започна да го тегли за штанину.Татко се уплаши, че с мен нещо не е наред. В края на краищата си тръгна с Гръм, Гръм да избягаш дома на един. Татко отиде за Гръм и ме намери. Татко каза, ето виждаш ли какъв вид имаш приятел ! Отидох за помощ и ме доведе до теб. Такъв приятел никога да не ви напусне и на път за вкъщи, винаги ще намери ! Ние се забавляват с баща си купиха и Гръм залаял, като че ли с нас се засмя. Татко каза хайде на майка ми да говори за това, което ти си изгубил, не ще, за да не я притесняват, и внезапно, ако се учи повече за тебе един няма да се откажа в гората. А аз на баща ми каза гордо, че имам един Гръм, който винаги ми помага. Тук чухме, че дойде майка ми. Майка ми дойде в стаята, се усмихна и попита, ами рейнджър, като ягоди ? Аз майка ми каза, а погледни в хладилника. Тя отиде в кухнята и в хладилника видях два пълни кофи, тя е изненадан и ме похвалила. Аз бях много горд. Казах на майка ми, че съм ходил с друг. Ето така веднъж кучето ми е помогнал на баща ми да ме намери в гората.Така, че не напразно казват, кучето - приятел на човека!
1 2 3 4 5 Категория: 5-и клас \| Добавено: 04.01.2018
Показвания: 428 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0