В ежедневието ни се случва много събития, които водят до щастие и радост, скръб или тъга. Но всеки един от нас, старае се запомни само най-щастливите моменти в живота си. В бъдеще, те нагряват душата добри спомени, дават сила, за да се движи напред, ни напомнят за това, че всички ние сме щастливи хора! Ето и при мен има най-ярък и запомнящ се ден. Спомням си, както е сега, това беше преди няколко години. Лято, първите дни на юни, но през прозореца, вече стоеше на непоносима жега. Изпаднах в дългоочакваното лято. Колко дълго чаках тези топли летни дни. Никога не съм била на море, така че това ми беше най-едно желание. И лятото всяка година чаках с трепет, в очакване на някакво чудо. В сънищата си съм виждала почивката ни, като аз ныряю в морето, насочили се на дъното на цветни риби и миди. На плажа играя с въздушно змеем, изграждане на пясъчни замъци и греюсь на топлината на слънцето, слушайки звуците на писъците на чайките и вълните. Родителите ми имат много натоварен график, за да се получи почивка е трудно, за да отидат заедно на морето ни все още не е успял, така че всяко лято те се опитват да изпрати мен в лагера, за да мога да се отпуснете и да получите нови емоции. До отиването ми остава точно месец юни достойнството и честта, и тук вече е време да събира багажа. Сутрин съм с родителите си отиде по пътя, и до обяд бяхме вече на място. Татко е помогнал да достигне до стаята ми куфар и всичките ми неща, а майка ми ми помогна да ги разградят. До вечерта, бе организиран концерт с дискотека и вкусна празнична маса.Така и прелетя ден, че е време да кажа сбогом. Добре, че в лагера има родителски дни, нетърпелив не успеваешь. Рано сутринта, ние както обикновено отидохме на обяд, на масата всички се запознал. През деня ние сме играли, се забавляваха, пяха и танцуваха, плува в басейна. Всичко беше много забавно. Дните летяха не се забелязва. Дойде събота, в деня, когато идват родители. Аз с нетърпение са чакали с тях на среща, така че реших да ги чака пред портата. И ето след минута те вече са близо. Гледам на майка ми, на баща си, и не знам ги, поглед такъв загадъчен. И тогава баща ми каза: "нещата, отиваме у дома!".Аз съм в недоумение пита: "Защо? Защото са минали само 3 дни". А майка ми с радост ще отговори: "да Ни даде почивка, и ние всички заедно да отидат на море!". "Наздраве! Отиваме на море!". Аз със скоростта на светлината да избягам в стаята си събира нещата, след пет минути бях отново до вратата. Направо от лагера, отидохме в дългоочаквания семейна почивка на море. В този момент бях най-щастлива, моята мечта се сбъдна! Дойде най-щастливият ден!
1 2 3 4 5 Категория: 5-и клас \| Добавено: 04.01.2018
Показвания: 1129 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0