Веднъж летен, горещ ден, аз и моята любима майка решили да отидат до баба на село. Тъй като съм твърде там много рядко, заради ежедневните трудности и училищни проблеми, които имам просто не е достатъчно време да стигнем до там. Проверихме значи ние с майка си ранен-ранен автобус. Беше страшно горещо, много хора градуса, така под 40 на улицата, ако не и повече. Мъката на половина стигнахме до крайната си дестинация. Отвори вратичка старенького, но до болка на любимия си двор, и тук ние сме вече на прага се срещна с баба, с нашите любими торти. От радост да я видя аз расцеловала бабульку така, че тя просто не може да спре да се усмихва. След гей встречаний отидохме на масата, тъй като много дълго време пътували и много гладен. На масата стояха нашите любими пайове с месо, варенички с клубничкой и мляко, студена-студена. Ние от пуза накушались, наговорились и отидох да се отпуснете в стаята, след тежък сутринта. Проспала съм буквално на 2 часа и след почивката реши да се разхождате из квартала, на които вече е забравил дори как изглеждат. Излизам значи аз навън и виждам следната картина: струва бик и се взираше в мен неистов очи, а тъй като в детството ми е била трусишка, аз уплаши и започна да избяга от него. Той е просто с всички сили затича след мен. Но късметът ми се усмихна и аз видях в едно изоставено училище, преди като ми каза баба ми имаше в градината. Забежала съм в това скривалище, и скрити, бик в това време ходеше из къщи и ме търсеха. Изведнъж зад себе си видях разбито огледало и като него аз разбрах защо бикът избягал зад мен. Била съм в ярко червени панталони. Аз си спомни времето разказите на майките за това, че биковете реагират на червено.Аз вече не знаех как да се върна у дома и в крайна сметка свали панталоните си, оставил там и избяга от там, така, че чак на петата блестяха. И повече в селото никога не са облечени червено. Кажа повече, аз сега изобщо не обичам този цвят. При пристигането си у дома хората ме питат как съм прогулялась, на което аз отвърнах приказката за вола. Баба е майка ти ужасно с мен се смееха. Но се радвам, че всичко свърши тъй добре. През цялото лято аз останах с баба си и дори успя да се сприятели с този бик. Намери си нов приятел и никога повече не е скучала при баба на село.
1 2 3 4 5 Категория: 6-и клас \| Добавено: 01.01.2018
Показвания: 650 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0