Аз съм на 12 години. Живея в съвременния свят. Всичко ме устройва, но понякога искам да погледна поне пет минути в бъдещето. На урока по чужда литература, след като прочете фантастично произведение, учителят зададе задачата. Трябваше да се напише есе с елементи на фантазия за бъдещето. Седнах на масата и започнах да творя. Във фантазиите си мислено си представях как пътувам през настоящето, което още не беше дошло. В моето въображение нашата планета беше неописуемо красива. Нашата планета не беше кръгла, а малко продълговата. Градът, в който живея, се е променил значително. Огромните многоетажни сгради с мраморен цвят бяха много големи. Изглеждаше, че върховете на високите сгради пронизваха облаците с острите си покриви. Небето блестеше с разнообразна палитра от цветове от тъмно лилаво до лазурно. Превозните средства се носеха в безкрайните простори, а птиците, летящи наблизо, дори не им обърнаха внимание. Изглеждаше, че са на път да се сблъскат един с друг, но нищо не се случи. В бъдещето ми има много необичайни животни, които живеят не само в зоопаркове, но и в паркове, площади и дори като домашни любимци за хората. Например слонове с три хобота лежаха в парк на полянка, забулена в зеленина. В далечината синя лисица с три очи се промъква хитро, често играейки с малки деца на детската площадка. Най-вече в моето фантастично бъдеще са летящи кучета. Те летят до хората и се придържат към ръцете им. Животните и хората живеят в мир. Никой никого не обижда или напада, цари спокойствие и грация. Пътувайки през въображаемо бъдеще, видях гигантски зелени дървета и храсти. Въпреки общите си размери, те бяха в хармония с околната среда. В края на есето си разбрах, че бих искал всичко да е толкова красиво и в настоящето ни. Особено исках такива дървета да започнат да растат тук днес, защото пречистват въздуха. Учителят по чужда литература много хареса моето есе. Тя без колебание ми даде десетката и много ме зарадва.
1 2 3 4 5 Категория: 6-и клас \| Добавено: 24.04.2021
Показвания: 335 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0