Аз от 10 години. Аз живея в голяма, шумна и мръсна града. Името говори, не искам, за да не се обиди някой от това. Майка ми много често пътува в командировки и когато тя пристига, а след това разказва за една нощ ми приказка. Една приказка, моята най-любима. Момче с пальчика. Аз много ви липсва в нея и когато тя е в командировка започвам да чета тази приказка от книжката, която аз самата майка между другото и подари, за да не съм скучала в нейно отсъствие. И тогава ми става не е толкова скучно и топло на душата. Аз започвам да си мисля за нея, да си спомнят и да се усмихва. Аз я обичам.Но това разбира се не замества мен това, когато тя е наблизо. Благодарение на майка ми съм и харесвам тази приказка. Като в нея няма нищо особено, една приказка като приказка. Но ако я разказва определен човек, особено ако сте в него диво скучаешь. Тогава ти си неволно започва да я обичам. Е в живота си ситуация, когато едва ли не започна да мразят тази приказка. Ми една вечер се обажда на майка си и казва, че тя е в командировка за 2 месеца. Аз разозлилась. Хвърли слушалката. Взе и просто е скъсал книга с тази приказка приказни. Много силна обида е аз на майка ми. На следващия ден аз чувам външната врата се позвънява отивам да отворите, гледам, а там стои майка ми и пред себе си, държи книга с едно момче с пръст. Тя ме толкова добре знае, че предполагам, че това че мога да я разбия муцуната. Аз незабавно да започне да се извиня пред нея, расцеловала си и взе книгата си.И оттогава аз съм брега на тази книга като зеницата на окото. И майка ми също.
1 2 3 4 5 Категория: 6-и клас \| Добавено: 05.01.2018
Показвания: 256 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0