Всеки от нас се надява на нещо, което, ако изведнъж ние се оказваме в беда – на нас със сигурност ще помогне. Въпреки това, тя винаги идва неочаквано, а понякога и на близки хора може да не се окаже наблизо. Много хора от природата сами и да не разчитат на това, че на тях някой може да помогне. Затова е много важно чувствително се отнася до преживявания и тревоги, дори отдалечени от нас хора. Аз мисля, че всеки от нас поне веднъж в живота си са изпитвали чувство на безнадеждност. В такива моменти изглежда, че светът изобщо е станал срещу теб и всичко е много зле. Така не трябва да бъде! За да се надява на това, че ни държат ръка за помощ – ние самите трябва да не забравяме и подкрепата на другите. Човек може да се нарече човек, само в случай, ако на него са присъщи на доброта, честност, състрадание и доброта ще бъдат ваши. Моите родители винаги ме е научил да помагат на слабите, тези, които в беда. Ако аз знам, че в моите сили да направи живота на човека по-лесно, аз определено ще взема решение да му помогне. Защото освен мен, може би, от него няма никой. Най-важното нещо, направи го безплатно и повече никога не го помня. Иначе от такава помощ, губи всякакъв смисъл. Много тъжно става, когато виждам хора, които са лишени от подобни качества. Обаче нищо лошо за тях не мога да кажа, тъй като разбирам, че един ден и на тях никой не помогна, и сърцето им се превърна в бездушен към друг огън. Да се стигне до такава проста мисъл ми помогна приказка за "Вълшебникът Изумрудения град". Само заедно, поддържане и си помагат един на друг, ние можем да се стигне до по-светло бъдеще. Аз много искам да ме обкръжаваха чувствителни и добри хора. Затова и на себе си, бързам да правят добри дела. В края на краищата своя пример, мога да покажа на всички свои познати и приятели, които си помагат един на друг – не е толкова трудно.
1 2 3 4 5 Категория: 6-и клас \| Добавено: 15.10.2019
Показвания: 188 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0