Като всички деца и аз обичам да карам почивката през лятото на морето. За мен това винаги е много приятно и дългоочакваното събитие. Искам да ви разкажа за първото си пътуване към морето, което се случи преди седем години. Ми тогава беше на пет години, но въпреки че е толкова ранна възраст аз бях много любопитни момиче. През цялото време, което ние с родителите си води в пътя, както това беше преди пет часа път с кола, аз не затварят устата. Аз през цялото време задавала въпроси на мама и татко: - "Защо плуват по небето облаци? А че небето не може да бъде, оцветени като дъга? А как тези птици летят по небето и не се уморяват от тях, че крилата не боли? А какво е това море? Скоро видя морски пейзаж?". И колкото и да е странно родителите отговаряха на всеки мой въпрос, нежно ме гледаха и се нарича "малка почемучкой". Аз много добре си спомням, как ние се кара до брега. Татко спря колата на сто метра от брега на морето. Мама отвори вратата и аз боса веднага изскочи от колата и помчалась към морето. Мама хвърлила за мен след като. Многофункционалното метра и тридесет и усетих под краката си топъл пясък, и се ускори до неизведанным морски простори. Няколко минути по-късно аз вече стоеше до водата. Топъл и галещ морски вълни накатывали в краката ми и това усещане много ми харесваше. Стоях, и наслаждалась свежия въздух и точно в този момент аз се чувствах щастлива и спокойна. На морето сме прекарали десет дни. Аз през цялото време исках да се бъркам във водата и не излиза на брега, но родителите ясно гледали на времето проведени във водата и на сушата. Когато възрастните говорят, да излязат от вода, аз съм на брега построени замъци от пясък, а след това отново плескалась и веселилась в морето. Като отново ми дори щастието да видят прозрачни медузи, които приличат на желе плывущее на вълни. Десет дни се завтече много бързо и дойде време да си тръгне. От тази мисъл ми стана много тъжно, но уви напускане не беше се избегне. Един час преди напускане аз стигнах на брега на морето, и хвърли в него монета, за да още веднъж да дойда в това прекрасно място. Целият обратен път към дома аз съм мълчалив и грустила. При пристигането си у дома, пое обещанието на родителите си, че сега ние всяка година ще се вози на почивка на морето. Минаха седем години и родители нито веднъж не нарушихме обещанието дадено на мен.
1 2 3 4 5 Категория: 6-и клас \| Добавено: 17.06.2021
Показвания: 575 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0