7-ми клас. Писането на руската литература "Как прекарах лятото"
Дойде есента. Скоро ще свършат топлите дни, а в замяна те ще дойдат нощни застудявания. Дърветата отново облачатся в светли одежди, и за прозорец водворится дългоочакваната тържествено-празнична обстановка. Отново весели, умни момчета ще станат с нетерпеньем се очаква първия учебен звънец. Определено циганско лято красиво време, но жалко, че лятото ни е напуснало. Тя ни донесе много забавления и вълнуващи усещания!
Може би, всеки ще иска още, малко ги под солнышком, скупаться в реката, отидете заедно в гората или покачаться в хамак!
Ми, и съм сигурна, абсолютно всички, лятото донесе много нови усещания. Говоря за летен ден, който се запомни ме повече от другите.
Един ден, аз с най-добрите си приятели са взели решение да замине за река с преспиване. Ние дълго време се готвят: открихме лодката, взе една палатка, храна, вода и топли одеяла. Без изключение, всички с нетърпение очаквали офанзива на този ден. Олга, Ира, Вяра, Андрей и аз да се срещнат рано сутринта и в 10 часа бяхме на другия бережку Псе. Първоначално, ние дълго време не биха могли да се появи на плажа, тъй като остров е бил обрасли камышами, но за всички нас, успя да намери малко бряг. Там е просто чудесно: бял пясъка, топло vodicka, нежното слънце...Сякаш се озовахме в безлюдном остров! Abv с Андрей стомана пуснати на палатка, а аз отидох за дърва за огрев.
Целият ден премина много забавно и смешно: ние пръски, sunning. Погодка нас просто доволни - в небето няма облаци, грело слънце. Определено този ден изглеждаше ни на всички от най-кратък през лятото.
Когато в началото на смеркаться - аз запалване на огън. Като цяло, аз рядко обръщат внимание на небето, но тази вечер му е било невъзможно да не забележите. Тя сякаш запылало багрянцем, и мирише като младежки прохладата от реката. В равнината на река заиграли отблясъци. Никога няма да забравя тази приказка, завораживающую картина. Очите просто не сваля! С течение на времето над хоризонта остана само доброто ярко оранжева ивица на слънцето, простора отворен само окрасился в топли с жълтеникав цвят. Беше много красиво!
Спи ние утихна вече сутрин, когато вече начинало развидняться. Аз се събудих от силен шум на река и излезе от палатката. Сутрин е рано, но слънцето грело в пълна сила, а с потоците добре известно свежест. Аз огляделась. Нашата палатка беше около храстите, малко по-нататък лежеше нашата надуваема лодка. По-близо до водата е разположен на огън. След известно време се събуди останалите. Храна почти не остава, и по тази причина сме взели решение още веднъж да се потопите и да се върне у дома.
Беше около два часа следобед, и слънцето грело в пълна сила. Вече исках у дома, и по тази причина се бъркам дълго време ние не сме станали. Момчета повлече лодката до водата, изведнъж, нещо тихо зашипело. Първо аз не знаех за какво става въпрос. Оказа се, че в пясъка лежеше празна консервна банка, която избухна в лодката!
Мина повече от час, и ние съвсем не знаят, какво да правим по-нататък. В резултат на това, нашата лодка напълно сдулась. За пръв път за цялото това време, ми е дошло до гуша на слънце и безумно исках, да яде и да пие. За малко разсеяни, Ира извади малка книжка, и аз съм с Редактира принялась да се гмуркат за черупки. Abv и Андрей са взели решение да заобиколят полуостров. След още 40 минути, а момчетата още не са се връщали. Ние се тревожи, и чуха наблизо техните гласове. Стана ясно, че те не вървят сами. Рибарите са взели решение да ни помогне, и ни даде лодката си.Този път ни все пак успя да преплува река, но у дома сме се върнаха само късно вечер.
Сега съм много щастлива, защото благодарение на тази незабравимо пътуване, за нея още дълго ще си спомнят и моите приятели! Определено, жалко, че лятото вече свърши, но не трябва да се отчайваме. Защото, ако сте заобиколен от истински приятели, а каквото не е времето зад прозореца – всеки ден да бъде незабравим.
|
