Най-накрая дойде дългоочаквани ваканции. Събрах си нещата и отидохме до своите баба и дядо в селото. На мен там много ми харесва. Там всичко е изпълнено с положителни емоции. Чист въздух, птички пеят, тревата зелена. Преди лягане баба чете ми приказки и пее песни. След като се събуждам, а след това баба ми веднага ме храни с всякакви вкусняшками, и ние с дядо отидат на риболов. По време На риболов забавно. Ние с дядо говорим, хващате риба и кушаем сандвичи, които баба ми ни сложи. Аз така се радваше, когато хвана първата си риба. За мен това беше празник. Взех риба в ръцете си, и вървеше по целия бряг. Когато ние сме се завърна у дома, а след това аз отидох да играя с приятели. Построиха къщи от клони, играе на криеница. Ден летеше не се забелязва. Би искал, че той никога не е работодател. Толкова всичко е забавно и интересно, че тъжно е, когато заходило слънцето. Но в това имаше и своите плюсове. След залез слънце, ние с баба и дядо изгаря огън. Ние седна около него, и дълго говореха. Баба ми каза за майка ми. На мен ми беше интересно да чуят това, каква е била малка. След това погледна към звездите, и летящи далеч в небето самолети. Те блестеше ярка светлина. Беше много интересно да го гледам. Понякога те са под толкова ниско, че привидно може да се докосне до него. Тогава баба правеше горещо какао, и ние продължихме да седи край огъня. Когато залязва вечер, бяхме в къщата. След душ мен баба укладывала в яслата, и ние още дълго говорихме за всичко. Аз обичам да говоря с баба си. Тя разказва много за това, което е интересно. След тези разговори, има време за приказки. Тя започна да ми разказва приказки. Най-много ми хареса приказката за муха цокотухе. Аз под нея веднага заспа. Понякога сме отишли да се къпят в проценти. Аз съм там с часове може да бъркам, и да плува на матрака. Случвало ми баба и дядо, дори извадя не може. Крайно време е вече да се връщам, а аз исках да се къпят още и още. Но баба ми винаги заманивала своите фирмени сладкиш. Този трик винаги срабатывал. Отидохме у дома, и седна да пие чай с баба сладкиш. За съжаление почивки не са вечни. И вече близились дните, когато трябваше да се върнат у дома. Макар и да копнеят за родителите, но също така не искаше да се връщат в града. Исках колкото е възможно повече време прекара при баба на село. Бих искал всеки ден да ходи на риболов, плуване в залог, за да говори от огъня. На мен това ще ми липсва. За мен селото е по-добре от морето. Така че на следващото лято, аз непременно ще дойда до баба.
1 2 3 4 5 Категория: 7-и клас \| Добавено: 06.01.2018
Показвания: 322 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0