Ура! Уроците най-накрая свършиха! Вървя си у дома покрай блестящи витрини, изкушаваща с торти, пайове, кукли в дантелени рокли, изискани костюми и кожуси. Утре ще участваме в литературната акция „Пиша есе“. Не знам за какво да пиша. Вкъщи обядвах, набързо си направих домашното (отложих есето до момента, в който дойде вдъхновението) и отидох при моя приятел. Когато се върнах вечер, отидох в интернет в търсене на информацията, която трябваше да напиша. Но мозъкът ми, уморен през деня, не искаше да се скита из безкрайните пространства на Интернет и аз отидох да спя ... На сутринта ме събуди тътенът на камион пред прозореца. Наблизо сестра ми хъркаше на леглото, а брат ми спеше на самоделно креватче, направено от чекмеджета, след като беше свалило юргана. Мама отиде на работа, оставяйки закуската ни - палачинки и чай - на масата. Аз съм най-голямата в семейството, на 10 години съм. Зинка е само на 8, а Ванюшка скоро ще навърши 7 години. След бързо измиване закусихме. Дадох палачинките си на Ванечка, което накара Зинка да се разплаче, така че и аз трябваше да споделя с нея. Навън е лято, денят е слънчев и топъл днес, а ние отидохме да проверим нашите "имения". Искам да кажа, руините на някога красиви и добре поддържани къщи. Това беше любимото ни занимание. Имаше толкова много интересни неща! Ще намерим порцеланова статуетка със счупена глава, след това германски шлем. И колко патрона намерихме! От тях може да се направи повече от едно колие. Но днес имаме особено късмет. Изпод купчина счупени тухли извадих кукла! Тя беше покрита с глина, липсваше едното око, косата на тила й беше изпечена, в известен смисъл беше плешива на тила. Тя имаше дупка в коляното си и само бикини бяха направени от дрехи. Но как бяхме възхитени от тази находка! Вкъщи измихме куклата. Оказва се, че окото й е било синьо! Трябваше да намерим роклята на новата си приятелка. Взех блузата на майка ми без ръкави - синя с бели точки. Носеше го само по празници. Отрязах парче от блузата и го завързах на кукла. Получи се като рокля. Останалата част от деня малката ми сестра си играеше с куклата. Нашето щастие нямаше граници! Когато майка ми се върна от работа късно вечерта, аз и Зинка се втурнахме към нея с радостта си. Очите на мама потъмняха и се намокриха, когато видя какво направих с нейната блуза. Тогава разбрах, че сега ще ме бият ... Но майка ми въздъхна, погледна доволните ни лица, прегърна ни, целуна ни ... взе игла и конец и уши истинска рокля за куклата! И от останките на блузата уших ново нещо за мен. Със сестра ми заспахме щастливи, поставяйки куклата в средата ... На сутринта се събудих от гласа на майка ми: „Събуди се, сънливо! Очакват ви чийзкейкове! " Скочих, огледах се ... Сънувах странен сън, сякаш в действителност ... Но сега знам точно за какво ще напиша есе. За това как са живеели нашите заселници в следвоенния период, как са възстановявали пътища, издигали къщи, фабрики и фабрики. Как се подобрява инфраструктурата на града, отварят се училища и висши учебни заведения, театри и кина, спортни дворци. Ще пиша за това как са построили спокоен град на мечтите, град на щастие и надежда!
1 2 3 4 5 Категория: 8-и клас \| Добавено: 25.10.2020
Показвания: 210 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0