Никога по-рано не съм се замислял, колко е важно човек да бъде с някого. Изглежда, че по-голямата част от времето ни се иска да бъде насаме със себе си. Въпреки това, понякога се появява стремеж към други, подобни на нас, хората. Луд желание да бъде в близост с друг човек – убива. Става въпрос не само за романтичните отношения. С това се сблъсква не отдавна. На улицата, както обикновено висеше свинцовое небето, а из града расхаживали мрачни лица. Цялата тази тълпа е под превърне в обкръжаващата среда. Същите студени и сиви като асфалта под краката си. Към това, всъщност, вече съм свикнал с това. Този модел трае девет месеца на годината. Разбира се, в такива условия, желание да контактуват с никого – в един миг улетучивается. Точно такава среда е създала определено основа за известна замкнутости и отстраненности от обществото. Определено време, аз се чувствах без хора добре. Почувствах някакъв комфорт и уют. Напълно принадлежи на себе си. Да се труди само празен хладилник, които периодично трябваше да се попълни, когато излизате от апартамента. Разбира се, на екскурзия в училище никой не е отменен. В училище се опитах да стоят отделно. Заради това се появиха някои проблеми със съученици. Като цяло, ме устройваше. Така продължи няколко месеца. Подобен начин на живот опънати и не би позволил друг дълъг период от време. Вътре имаше неразположение и страховито копнеж. Самотата началото на натиск върху най-болните места. Много от моите познати и приятели се оттеглиха, или просто е забравил за моето съществуване. Психическа мъка ми дадоха да разбера, че без хора – не оцелее. Среда, в която аз виждам, е част от мен. И губи го, сякаш е загубил парче от собствената си плът. В бъдеще, надявам се, няма да ви вземат толкова необмислени решения. Като правило, последствията стават твърде разочароващо. Това създава дискомфорт и на мен, и на други хора.
1 2 3 4 5 Категория: 8-и клас \| Добавено: 03.03.2019
Показвания: 334 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0