През целия си живот, в една или друга степен се сблъскваме с някакви малки победи и участия; триумф, който може лесно да завърти главата и да падне, ломающим крила зад гърба си. Както гласи народната мъдрост: не греши само този, който нищо не прави. Всичко зависи само от обхвата на действие, да естеството на самия човек. Но възможно ли е да го съди, когато той е извършил смела постъпка? Втурна във водата, за да спаси детето си, или да рискуват собствения си живот, изведе хората от пожар. Такива героични действия, разбира се, не могат да се възприемат права. И нищо за всяко осъждане там словото не може да бъде. Хората ще си спомнят за него само с положителна оценка на устните. Но как да бъдем с тези, чиито действия и постъпки предизвикват съмнения в своята чистоплотности? Например, спортистите, по някаква причина уличенные при вземането на допинг. Нима наистина в борба всички средства са добри?! Имаме ли ние в такъв случай правото на осъждане?Аз мисля, че не. И подобно дори не се е случила, че победителите не се съдят! Съвсем не. Ние нямаме право да съди, защото самите ние сме прости хора. И ние също, както и всички правят грешки. Но, някак си, човек често забравя за това... Ако говорим за самия акт... Какво подтиква хората към активни действия в критичен момент? Струва ми се, че това е импулс на душата си. Душа, която не се толерира апатия и бездействие. Нуждата на сърцето. Защото страхът вече не остава време. Човек действа на чисто интуитивно. И най-изумително, – а за мен е ужасно! – това е нещо, което ние сами не можем да преценим своите възможности. В спокойна обстановка може да се твърди нищо. Но, намирайки се в стресова ситуация, никой не знае какво ще правим. Кинемся на приходите в объятый от пламъци къща, а може би ще остане и безвольно да гледате. Струва ми се, още и поради тази причина хората не трябва да се съди! Независимо дали е победител или обратното – победеният. Всички ние сме различни... И в крайна сметка човек сам си е съдия и подсудимым в едно. Но не и на други хора! Да, тук много зависи от морални качества, ценности човек! Но, ако той не чувства за себе си никаква вина, наистина ли други, чужди на него хората ще могат да събуди в душата му нещо светло?.. Всичко това са само условность.
1 2 3 4 5 Категория: 9-и клас \| Добавено: 02.01.2018
Показвания: 707 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0