Един ден в началото на пролетта, аз исках да купя подснежников. При уличната торговки видях тези нежни цветя, но следят внимателно, забелязах, че те се различават от подснежников. Както после ми обясни, това е див сорт, наречен пралески. Стана ми много жалко за тези цветя, които выдергивали направо от корените, с крушки, и искаше да ги насадя в градината, така че те могат да живеят и по-нататък. Сега, след като се стопи и последният сняг, пралески оживяват и приятен за окото. Но някъде далеч в гората, вече не ще красива поляна с първите цветя и светът ще стане по-бедни.
Във всички страни се приемат закони за опазване на природата, се опитват да запазят редките видове и възстановяване на исчезающую красота. Но червената книга, само се зарежда. Може би все още, защото по нашите улици продължават да продават букетите, които отдавна са взели под закрилата на: диви водни лилии и орхидеи, лилии от долината и редки kupeny.
Не всички знаят законите, малцина разбират последиците от унищожаване на природата, и още по-малко активист за нейното опазване. Всеки трябва сам да реши този важен за себе си е въпрос на съвест. Да бъде човек-консуматор, или човек-творец, истинският господар на земята.
Казват, че великият поет Гьоте е много обичан от теменужки, и пося семената навсякъде, където минаваше, и така правеше света по-красив. Някои rip цветя или засаждат в градината, други ги продават. А Гьоте украшал град просто така.
Известен композитор Чайковски вдохновлялся природата за своята музика, Вивалди също е създал творения за времето на годината, както и Пришвин в творбите си. Повече от всичко той обичаше гората, и дори се продаваше своите писания почти нищо, само за да се спаси от изсичане на любимата си горичка. В природата той намери най-важни части на човешката душа – я простотата и естествеността, откритост красота и винаги е ново чувство. А Чайковски толкова обича природата, че е пускал красотата си дори по-високи, отколкото изкуство.
Природата – това е огледало на човешката душа, всички билки, животни и бескрайнее небето – е нашият истински дом, който трябва да пазим и ценим. Това ни прави хуманен и дава представа за смисъла на битието.
|
