Четвъртък
14.08.2025
11:32
Нови
Защо искам да съм полицай?

Кой подарък е най-добре?

Пионер лагер

Лято 2023 година

Писмо на родителите си, защо трябва да нам...

Народ на Хобитите, като изобретяването на ...

Памет за войната в историята Bi Василев &q...

Музика и контролни

Проблеми на подрастващите на XXI век

Защо е по-изгодно да се произвеждат стоки ...

Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Ученически съчинения
Начало » Съчинения » 5-и клас

Малка непоседа

Тази история се случи в нашето семейство много години. Аз тогава все още е била съвсем малка и несмышленая момиче. Разбира се, всички в къщата са от мен е луд, а най-ме е обичал и се възхищавал на мен ми татко. Аз винаги знаех, усещах и при всеки удобен случай се радваше на папиной слабинкой. Винаги съм той а, разрешил ли съм, прощавал. Ето така се случи и този път.

Спомням си как в този прекрасен неделен ден татко почти през цялото време, прекарано в кабинета си, нещо има следи в голям телевизор и докосването на всички времена в красиви големи бутони. Това след известно време научих, че по-голям екран това изобщо не е телевизор, а на монитора на компютъра, както красиви бутони е неговата клавиатура. И в този ден татко дописывал своята дисертация. Ами, ето татко чука, чука, а аз през цялото време върти около него. В някакъв момент бащата стана от масата и се взема решение за малко, за да се затопли, се отправиха към кухнята.Оставяйки ме в кабинета, той ме попита нищо не се докосват, и категорично забрани да се докоснат до клавиатурата. Едва татко излезе на прага, като аз се изкачи на един стол и принялась наблизо се счита време бутони. Разбрах, че папата, говорейки за клавиатурата, е имал предвид по-голям екран. Той ме много малко се интересуват от, а ето бутони на почивка, не е дал. Не трябва да се върна назад, аз все пак означава с пръст една най-голяма бутона. И колко е радост и умиление, когато зажегся екран и на него започнаха да писта за шевове папины мемоари. Точно в този момент в кабинета влезе баща ми.Отпадането на пода чашата с кафе, и схватившись над главата си, той на крилете на подлетел към мен и с вик извади ръката си от ценните кнопочек. Вик сбежались мама и баба. Те изведоха ме от там. В този ден аз съм баща вече не видях. Той усърдно се мъчеше да си върне това, което аз едно движение на ръката стерла. Доброто е успял. На следващата сутрин аз извинение сама дойде до папочке в кабинета си, и много се страхуваше да видим в очите му, но той не се скара с мен, а просто се качват на ръка, здраво прегърна и целуна. От този момент аз вече не шкодничала за папиным масата.


Категория: 5-и клас | Добавено: 04.01.2018
Показвания: 375 | Оценка: 0.0/0


Общо коментари: 0
avatar