Звънна камбана, и в училище стана тихо. Учениците са разпръснати на класния офиси, започна урок. В рекреациях почистващи препарати за измиване на подове, бавно движа кофа с вода. А по коридорите сънливец, учители, свободни в този момент от урока.
В пети "А" клас се проведе урок по математика. Момчетата се решава задачи, изпратени от Общинския Отдел Образование, това е четвертная контролна работа. Задачи бяха разделени в два варианта. В класната стая е напрежение тихо. Учителка Валентина Михайловна ходи между редовете маси и се загледа в тетрадки на момчетата, като от време на време някой забележки. Време на урока неусетно се приближи към своя край.
Владимир Путин вече е решил две задачи, а третият при него не върви. Той погледна към своята съседка Алену Елунину, погледна към нея в напомнят на книга училище упражнения. Те бяха с различни опции, и Сергей забелязах, че Алена вече реши всички три задачи. Той тихо я побутна под масата с крак. Алена погледна към него, и Сергей очи я показа на третото си задача.
- Помогни ми - тихо попита Сергей.
Алена мълчаливо, отрицателно помотала главата. Тогава Сергей избута Алену лакът в ребрата.
- Съжалявате,- отново тихо каза той.
- Помислете си сам - отговори Алена.
- Че там за среща : Русия, Елунина? Всеки комуникира само със своята тетрадкой, ясно? Кой вече всичко завърши реши, поставяйте тетрадки с мен на масата,- каза Валентина Михайловна.
Алена стана и отнесла своя бележник на спирала на масата Валентина Михайловны.
Сергей, както му се стори, дискретно побутна в гърба напред седнал Максим. Но само Максим се обърна главата си назад, като Валентина Михайловна веднага среагировала.
Русия, по-спокойно и на никого не пипай. Неси ми заплата.
Сергей тежко въздъхна и отпадане на главата, понесъл своята тетрадка на учительский маса. Скоро звънна разговор с урок. За промяна към Сергей му дойдоха приятели: Глеб и Женя.
- Че деми lovato, че нещо не е решил?- попита Женя.
- Да, едно, трето задача.
- Аз с него също повозился, но след това осъзнават, как трябва да се реши. Ако ти си седи някъде близо до мен, аз определено ще ти даде отписване, ние w на един вариант с теб. Само аз съм, на първия ред седя, а ти на третия.
- А аз по принцип на другия вариант седя - каза Алекс, - реших всичко.
- Това е всичко Елунина, не искаше да ми помогне. И така аз също реших. Е, ние днес я показваме, нали, момчета?
- А че ние с нея ще направим?- попита Алекс.
- В сняг макнем.
- Това може. Но тя не е една и съща у дома ходи, а с Динкой.
- Значи, двете макнем. Ще направим от тях снегурочек.
Момчета избухнаха в смях.
Тримата са дружили с първи клас. Те са живели в един дом. Така, че всички ваканции те са прекарвали заедно. Ходели да се къпят в река, удили риба, играли в двора футболен отбор.
Навсякъде те са били заедно. По всичко се опитаха един на друг на помощ. Особено, когато става въпрос за борба с някого. На всички други момчета, се опитахме с тях не се включват нито в какви конфликти. Побаивались Глеба, въпреки че сам по себе си Алекс е много балансиран и спокоен младеж. Но цялата работа е в това, че на Алекс от първи клас ходи в спортна секция за борба самбо, където треньор е баща му. Защото във всички потасовках на Алекс винаги излиза победител.
И всички малки неприятности с други момчета са се случили. Най-често по вина на задиристого на Сергей. Си, както им се стори, мъжки приятелството момчета са много горди. Те дори са имали девиз, като мускетари: един за всички и всички за един.
До девчонкам момчета са се отнасяли снизходително. Нима момичета могат да бъдем приятели, тъй като те са. Момичета могат само шушукаться помежду си, сплетничать, да ябиднячить, и ако нещо до нещо сериозно да дойде, а след това веднага в сълзи. Ето толкова те обичат, така е по повод и без повод реветь. Ето такива са тези момичета.
След урока Алена заедно с Диной излезе от училището. И само те увили зад ъгъла на училището, като в тях се появи цяла вихрушка от снежков. Сергей, Женя и Нагъл предварително наготовив снежков, закидывали от тях момичета. Алена и Дийн от изненада завизжали и се завтече се изпълняват чрез спортна площадка, опитвайки се да избяга от нападателите момчета. Но не станало така. Малко момче, изпревари ги на спортната площадка. Алекс навакса с Деян, хвана я за раменете и да се изправят сами. Диана се стресна го погледна. Алекс бутна Деян, и тя падна в сугроб. Той не е като Дине се изкачи, започна закидывать си със сняг.Междувременно Сергей навакса Алену и с общо движение със сила го бутна в гърба.
Алена, добежав до спортна пейки, спъва се за нея и, поставяйки напред ръце, падна на утрамбованную пътека. Надолу, тя силно институциите за деца. Когато Сергей тичам до Алене, тя продължи да лежи неподвижен. След като видя всичко това, Алекс, заедно с Женей тичам до Алене. След известно време Алена пошевелилась, и започна бавно да се издигне на краката си. На челото й беше голяма синини. С лявата си ръка тя внимателно подкрепи дясната си ръка. Когато тя вдигна очи , след това малко момче, видяхме, че тя не плаче, а сълзите просто замръзна в нейните очи. Дойде Дийн.Тя отряхнулась от сняг, след това започна да отряхивать Алену. Но Алена спря я:
- Не е необходимо, боли много. Ще отидем у дома. Имам силно боли ръката.
Дийн взе портфейла, chimed портфейл Алены, и те бавно тръгнаха към къщата Алены.
- Всичко,- каза Сергей,- сега ще започне да се оплаче на майка ми с баща ми, а нещо друго ще се досети и Валентина Михайловна. Знаем ние тези момичета. Малко стукнулась и вече всичко е трагедия. Боли я виждате ли.
Нагъл и Женя промолчали. Настроение у всички три gone bad. Един Сергей още хорохорился. Така, казват те, на нея и трябва. Следващия път по-умни ще бъде. Да отида никъде не искат, и те още малко след ставане на спортна площадка, разпръснати по домовете.
На следващия ден Алена не дойде на училище. Не беше на нея и на третия ден, и в продължение на цялата седмица. Момчетата, които никой за нищо не попита, като че ли нищо не е имало. Момичета, попита Деян, защо Алена не ходи на училище. Дина каза, че Алена се подхлъзна и падна, ай на дясната си ръка.
А в края на седмицата Валентина Михайловна обяви, че след края на урока ще бъде хладно час. На классном час Валентина Михайловна изведнъж започна да говори за приятелство, за взаимопомощ, за приятелски отношение един към друг.
- В нашия клас се е случило PE - каза Валентина Михайловна,- оказва се, Алена Елунина не самата се подхлъзна и падна, ай ръка. Някой от нашите момчета го бутна в гърба и тя, споткнувшись за пейката, падна. Аз научих за това съвсем случайно. От момчета от другия клас. Аз, както и двамата родители Алены мислеше, че тя самата падна. А се оказва, й помогна да падне. И това са направили момчетата от нашия клас. С изключение на фрактури на ръцете Алены още и леко мозъчно сътресение. Някой в класа знае, кой блъсна Алену?
В класната стая стана много тихо.
- Може този, който го е направил сам ще си дойде, и се признава или дързост не е ли достатъчно?
Алекс бавно се изправи и каза:
- Аз.
- А кой друг е с теб?
- Аз,- ставане, каза Женя.
- Вие двамата заедно са били там?
В класната стая отново стана тихо. Сергей, спадане на главата, продължаваше да седи на масата.
- Е, добре, тогава кой от вас избута Алену?
Алекс се обърна към Сергей и, виждайки, че този не става, каза:
- Аз избута.
Дийн искаше нещо да възрази, но като погледна към Глеба, промолчала.
- Дина, Гафарова, че си искаш да се добави?- попита Валентина Михайловна.
- Няма. Нищо - тихо отвърна Дийн.
- Така, Нагъл, за да може в понеделник на училище с родителите си дойде. Разбрахте ли?
- Разбрах.
След по-хладно часа вече на улицата Женя се приближи до стоявшему в близост до училище, Сергей и попита:
- Защо не стана? Защо не призна, че това си ти Алену избута. Сега заради теб трябва Нагъл вземе рап?! Ти си това, което струсил?
- Нищо не съм струсил. Просто, ако аз си признавам, баща, за нищо не ще ми лаптоп, а навън не ще да пусне.
В това време от училище излезе на Алекс. Още призоваване към завучу по възпитателната работа. След като видя, момчета, той се приближи до него.
- Алекс, ти не си помислете, аз не струсил,- бързо се обади Сергей,- аз вече Женьке каза: защо не се изправи.
- Е, не стана, така и не стана. Че говори за него. Нищо да ми обясни не трябва, ти си по-добре сам си обясни, защо ти не се изправи. А на мен и така всичко е ясно. Добре, Женшен, отиде у дома си.
- Той просто лаптоп по-скъпо на нашата дружба,- каза Женя.
И те двамата с Алекс и Женя отиде у дома си, а Сергей, търси им се смяха, остана да стои на двора на училището.
Десет дни по-късно в понеделник Алена дойде на училище. Дийн носеше си куфарчето. Дясна ръка в Алены е в гипс. Дина помогна Алене се събличам в съблекалнята, и те заедно влязоха в клас. Алена искаше сама откопчавам портфолио и да се сдобият с учебник и бележник на спирала, но при нея това е лошо това. Тогава Диана, приготовившись сама за урока, отиде да помага на Алене.
Оказва се, всички тези дни Дина всеки ден ходеше до Алене у дома, и заедно те направили домашното. Дийн говореше Алене нови теми по математика и руски език, за да Алена не изостават обучение. По останалите теми Алена се практикува самостоятелно. Алена с мъка се научила да пиша с лявата си ръка.
В понеделник Сергей стоеше на първия етаж, и видя, като дойде да създаде. След това дойде Алекс, заедно с баща си. Сергей скри, че на Алекс не го забелязах. Алекс с баща си, останали на първия етаж, изрично някой да чака. След известно време към тях се приближи, завуч по възпитателната работа, и те всички заедно отидоха в кабинета на директора. След ставане малко в своя подслон, Сергей отиде на втори етаж и се приближи до учителската стая. След ставане малко, той колебливо почука на вратата.
- Идват!- отговориха от кабинета.
Сергей подаде главата през учительскую стаята, търсейки очите на Валентина Михайловна. Валентина Михайловна забележи Сергей, попита:
Русия, ти към мен?
- Да.
- Чакай, аз сега ще се разходя.
Валентина Михайловна излезе от учителската стая, затворих вратата зад себе си.
- Нещо се е случило, Серж?- с тревога попита тя.
- Да, случи се. Дойде отец Глеб михайлович Миронов и го заедно с Глебом отведоха до директора. А не трябва да го директорът, защото Алекс не е виновен. Това избута Алену.
- Защо ти веднага на классном час, за това не каза, уплаши?
- Да, аз се изплаших. А ние сме приятели с Глебом, ето ме и выгораживает.
- Защо тогава все пак се реши да призная, нека не е веднага, а сега?
- Срамувам се, че съм струсил.
- Добре. Сега сме заедно с теб ще отидем до директора, и ти си там, всичко сам ще обясниш, когато църковна земя и неговия баща. Съгласен?
- Съгласен съм.
Валентина Михайловна заедно със Сергей отиде до директора. Когато те отишли в кабинета на директора, видяха, че на Алекс стои в средата на стаята, а завуч разказва за това, че той е натворил. Валентина Михайловна се извини и каза:
- Ние сме тук и са дошли да внесат яснота в цялата тази история. Оказва се, че на Алекс в нищо не е виновен. За това ми е само, че каза Сергей Лавров. Сергей избута Алену, след което тя си счупи ръката. Просто Сереже не са имали смелостта да признаят за това на классном час. Но сега той за това е много силно съжалява. Те са едни и същи приятели и Сергей е много неудобно пред приятеля си за своята малодушие.
Сергей стоеше мълчаливо, ниско увиснали глава, а от очите му валцуване тихи сълзи.
Директорът стана от мястото си.
- Ах, това е, че! Ами това е похвално, че Серж е намерил в себе си сили и призна в дейността си. Това говори за това, че съвестта победи страха, и Сергей стана на правилния път, пътя на признаване на техните нарушение. Алекс също, выгораживая друг, малко на себе си, не е навредил, само благодарение на признаването на Сергей, не се оказа наказани. Но трябва да разбереш-Нагъл, выгораживая приятел, ти си по този начин провоцируешь го на следващия простъпка. Защото за това престъпление той не претърпели никакво наказание. Оказва се, ти си го выручаешь, а той те заместители. А това вече не е истинско приятелство.Добре, че Сергей е намерил в себе си сили и призна по своя вина, както ако той не го направи? Помислете над тези момчета. Аз няма да накаже никого. Но вие трябва да отидете до края на тази история и поиска прошка от Алены. При мен всички, всички са свободни. Довиждане.
Звънна училищният звънец и Валентина Михайловна каза:
- Момчета, идете на урок.
Нагъл и Сергей излезе от кабинета на директора. В коридора ги чакаше Женя. Той учудено погледна към Сергей.
- Тогава всичко ще ви обясни - каза му Алекс, и те тримата се завтече към урок.
А в кабинета на директора да продължи разговора.
- Извинете ни, Вадим Мария, че ние до края не разбра тази ситуация и да реши, че е виновен си Алекс,- обръщайки се към отец Глеб, каза Валентина Михайловна.
- Но нали той за това сам призна. Така, че част от вината му. Може да се проверява приятелство истинска или не,- отвърна Вадим Мария.
- Може да сте прав. А какви са момичета. Никой, за нищо на никого не е казал. Ето партизанки,- каза директорът, - Валентина Михайловна, вие говорете с родителите Алены, обясни им всичко.
- Добре, Василий Петрович, ще говоря.
В края на уроците на Алекс се приближи до Алене и попита:
- Мога да ти помогна да предаде куфарчето у дома?
- Може,- отвърна Алена,- само повече сняг в нас или натиснете.
- Не, че ти не ще. Ти прости ни Ален, ние не искахме да, така всичко се получи.
- Аз ти вярвам на Алекс.
Алекс взе куфарчето Алены и каза подошедшей Дине:
- Сега аз ще бъда ваш провожатым, ти не си против?
- Не, аз не съм против. Дори съм за. Тогава и утором влез за портфейла.
- Добре, не ми е трудно.
От училище те вървяха с. Алекс с две портфейли, Сергей и Женя напред, а зад тях вървяха Алена и Дийн. Недко каза на момчетата:
- А момичетата те също нищо не може да крие тайни.
- И приятели също, оказва се, да,- каза Сергей.
- И не плаксы изобщо, и не ябеды, заключи Алекс.
Проводив момичета, момчета отиде у дома си. По пътя Сергей попита:
- Момчета, а сега нашето приятелство приключи ли?
- Защо е приключила , продължава. Само нека повече помежду си не се излагайте, дори за лаптопи - сериозно каза Алекс.
- Значи как по стария начин: един за всички и всички за един!- възкликна Женя.
И момчетата са отговорили:
- Един за всички, всички за един!
|
