Здравейте, казвам Фу. По-скоро мисля, че ми е името, защото всеки път, когато ме виждат, всички започват да крещи, Фу! Аз живея на улицата, и нямам дома си. Някога отдавна, съм се появи на светлината в едно семейство. Имах любима майка. Всичко изглеждаше толкова колоритен и мил. Мама ме вылизывала, обогревала, играе с мен. Но веднъж нашата идилия съсипа човек, при когото живеехме. Той реши, че ние с майка му вече не са необходими. На следващата сутрин той погрузил нас в колата и караше далеч в полето. Хванати без храна и вода, ние едва не са умрели.Майка ми се опита да се ловува, да се хранят мен. Тогава бяхощесъвсем малък и не можеше да й помогне. Водата можем да се пие само след дъжд. Така че през цялото време измъчваше ужасна, ужасна жажда. След известно време ние сме намерили пътя към хората. Моите крака още не могат да ме носят и майка ми трябваше да ме носят в зъбите и тя от това е много уморена, но в името на моето спасение, тя не жалела своите сили. След това, известно време сме живели в сметището. Дойде зима и стана много студено. Хранене стават все по-малко. Това, което е установено, че мама почти всички отдавала ми. Скоро тя силно се разболява и умира. Сега не ме кой е нагрява в зимните студени нощи. Моите крака страховито замрази, и е трудно беше да се намери спасение от вятъра. След като някой е хвърлил стара шуба.Благодарение на нея, аз бях в състояние да оцелеят в тази студена зима. Без майка ми беше много тъжно. Аз си спомня онези щастливи времена, когато живеехме у хората. Не разбирам, защо те са толкова жестоки към нас, че осъдени нас на смърт. С течение на времето аз нарасна и се сприятелява с други кучета. Много бездомни кучета разказват за това как да ги хвърлят върху съдбата на техните собственици. Понякога съм свидетел на това, как по улицата се разхождат щастливи кучета със своите господари. Някой от тях гледа на нас отвисоко, а някой с разбиране. В такива моменти започвам да се разглежда себе си и не мога да разбера с какво съм по-зле. Ако ме купи вывеси бълхи, да го подхранвам аз ще бъда с нищо не е по-лошо. Защо ги обича, а мен да ме няма? Колкото аз заслужавам това отношение? От време на време тук се появяват все нови и нови бездомни.Реших да се пресели в томбола повече. Там повече храна е възможно да се намери и по-добри, да, и хората поприветливей. Обаче си палто аз също се веднага, защото скоро отново зима и също трябва да бъде като нещо, което се наслаждават. Ви разказвам историята си, с надежда за това, че някой от вас ще разбере, че не бива да се изхвърлят животни на улицата, те от това много страдат. Помислете над своите постъпки.
1 2 3 4 5 Категория: 5-и клас \| Добавено: 04.01.2018
Показвания: 401 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0