Есе за 6 клас на тема "Малкият georgi" Както винаги, ваканции прекарвах на село при баба и дядо. Тук е чудесна природа и давнишние приятели, така че моята радост от предстоящото пътуване не беше края. Дълъг път извървя без приключения и в далечината се появи стар дом за стари хора. Срещата е приятна и забавна. Баба покри масата за чай със сладко и домашен мед. Умората от пътя съвсем сморила мен и аз бързо заспа. Както винаги, рано сутринта, мен вече поджидали местни момчета. Взехме със себе си храна и се отправихме на разходка из гората. Въздухът наполнялся слънчеви дървото и весели трелями не са запознати птички. Ние тълпата нахлува в най-гъстите плътно стоящите дървета. Наоколо растеше непроницаема храст с подозрително шевелящимися клони. Това тук там раздавался издайнически пукнатина под краката си и ставаше страшно. В такава обстановка аз едва не извика от това, че е съвсем близо до пошевелился оранжево топката. Той е съвсем малък georgi. Той смешно стърчаха от двете страни остренькие уши и опашка прикрывал деликатен телец. Аз внимателно го взе в ръцете си и се прислонил към гърдите си. Животното трепереше от сутрешния студ и беше доволен подвернувшемуся топлина. Ухапване той и не помислил, се прозя и се опита да влезе под мишката. У дома ще се върне бързо, за да покаже на дядо невероятна находка. Този само ме изстреля една хижа и поиска да се освободи лисенка, който веднага сгушено в най-далечния ъгъл. Баба налила в плоча мляко и постави на пода. Ние заедно напуснаха стаята и започнаха да наблюдават животните в прозореца. Бебе подозрително се огледа в страни и тихо се приближи до угощению. Лакал мляко той набързо, но внимателно - то е ясно, че той се изгуби и съвсем изголодал. С течение на времето го впалый корема стана округляться, а очите му вече не са излъчвали страх, а удоволствие.От умора му тънки крака ситно трепереше и едва се оставя да престои прибавляющийся тегло. Животното още няколко пъти облиза течност от чинии и веднага падна в сладък истоме. Неговите клепачи прикрылись, както и на носа уткнулся в пухкава опашка - лисенка върза сън. Налюбовавшись диковинкой момчета разпръснати по домовете си, а ние дълго още возились с лисенком и цяла нощ не спал, т. к. той се превърна в хленча на майка ми. Трябваше да е рано сутринта се дължи го на място и се оставя в гората, за да го намери лисица. Беше жалко да се раздели с него, но дядо каза, че дивия звяра какво да прави сред хората. Повече лисенка не съм го виждал, но спомените за това приключение, още дълго да ни будоражили.
1 2 3 4 5 Категория: 6-и клас \| Добавено: 05.01.2018
Показвания: 394 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0