Мисля, че няма в света човек, който нищо не се страхуваше. Всеки има свой собствен, и аз също. Аз винаги се чудя, откъде идва това усещане? Защо се появява внезапно, без причина? Бих искал никога да не изпитват страх. Страх от нещо или започва от детството. Както твърди и нашата учителка, паника преминава в навик. След изпробване на ситуацията, предизвиква страх един път в детска възраст, човек ще го търси и в подобни периоди-късно в живота. Защо засегна тази тема? Защото ужасно се страхувам от затворените пространства. Искам да говоря за това, но аз съм се срамувам да призная приятели, че съм трусишкой. Мама казва, че истинският приятел ще разбере, и само ще подкрепи ме в трудна ситуация. Но не мога да повярвам, че това нещо. Малко момче, така че поддразнивают мен, със сигурност, предполагам, за тревоги, терзающих друг. Се е случило всичко в този момент, когато аз бях заседнал в асансьора. Като отидете на улицата вкъщи, аз и да мисля не може да бъде, че с мен това се случи. С родителите си живеем в интерес на последния етаж. Често асансьорът не работи и трябва да ходят пеша. Но когато подемно устройство радва жителите, разбира се, много искаме да се възползват от услугите му. Не само за забавление, но и за да се избавите от чувството на умора. Аз от доста време карам сам в асансьора. Така беше и този път. Не успели да затворят врати и механизъм, като асансьорът спря. Аз замръзна. Малки тръпки са се появили в тялото ми, което просто е престанал да се подчиняват на господаря си.След няколко секунди светлините. Не осъзнавайки, че се случва, аз започнах трескаво в тъмното кликнете върху бутона, надявайки се побыстрей да предизвика manager. Но никой не отговори. Като на зло, мобилен телефон остана у дома си, и да се обадя на близък не е имало възможност. В лифта ставаше все страшней. Чувство окутывало от краката до главата, не като при това се мисли правилно и точно. Аз започнах да и крещи. Не крещи, а на висок глас да вика за помощ. Беше тихо зад стени. От безнадеждност аз избухна в сълзи. Сълзи градушка подвижен надолу по бузите. Внезапно вратата се отвори, но аз не излизат.Някакъв мъж се приближи и за ръка, изведе ме на стълбище площадка. Още дълго отходило моето съзнание от тази ситуация. Сега ми страх е страхът да остане сам на затворените пространства. Самият аз вече не карам в асансьора, и на дома си един не остана. Татко, води ме до психолог, но нещо не помага. Но аз ще се боря, и със сигурност ще мога да се пребориш със фобию. Важното мелодия и вярват в добър резултат. Предишно произведение \| Следващо произведение
1 2 3 4 5 Категория: 6-и клас \| Добавено: 05.01.2018
Показвания: 568 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0