Много често децата искат родителите да купи им вид се движат малки същества, птица или риба. Но отразяват ли тези деца над това, което е огромнейшая отговорност, дават ли те са наясно, че те искат да закупят живо същество, което се нуждае от грижи, любов и разбиране. Понякога ми се струва, че много от тези взбалмошных деца мислят, че това е играчка. Но в края на краищата това съвсем не е така.
Аз, например, в къщата живее голям пес. Дадоха ми го преди две години на рожден ден. Тогава Лорд беше още съвсем мъничък кученце. Но и това не попречи ми от първите дни на престоя си у нас, да бъде за него грижи. Аз ясно разбира, че е като малко дете, на което трябва да се хранят по час, да се къпе, разходки, обучение, обучение. Всичко това правя с удоволствие и за това ми куче отплатил ми вярност. Да, Да точно така. В него намерих този верен приятел, който никога няма да предаде, няма да напусне, няма да се присмиват на моите неуспехи.Именно благодарение на кучето си, аз станах отговорен и самостоятелен. Всяка сутрин, започна аз с разходка в парка с Лорд. След това ние сме се завърна у дома, и на пес избяга направо в банята, където стъпи в тоалетната и чакаше, докато почистя кучето му лапи. След това се подготвя домашен любимец храна. Оставял си в мисочке на килим, а самият отидоха на училище. Колко е радост и положителни, когато се върнех. Той винаги съм срещал и отговаря до ден днешен ме на прага. Забавно подскачащи, въртеше опашка и облизване на мен си мокра и шершавым език.След като аз съм направил домашното, ние отиде с Лорд на разходка. Когато вървях с любимия си псом, минувачите не веднъж погледнах към нас, кидая завистлив поглед. Лорд от породата на водолази и той винаги ефектно изглежда. През зимата ние с него ходехме на влакче в увеселителен парк, и той катал мен на шейна. Когато съм болен, Господарю, като че ли согревал ме с тялото си, като се опитва да развесели ме със своите мъдри и добри очи. С една дума аз, придобити не само животно, но и верен незаменим приятел, без когото аз вече не мога да си представя себе си.
|