Композиция за 10 клас на военна тема Кьонигсберг - ограден град Войната продължава вече четвърта година. Ужасно време, тъжно, гладно ... Спомням си как майка ми внезапно посивя, след като през 1942 г. получи две погребения наведнъж - за татко и по-големия Васютка. Спомням си колко ужасно тя плачеше, дори не плачеше - виеше с глас, с мъка, олюлявайки се от едната страна на другата, стиснала главата си с две ръце, а след това ме прегърна силно и твърдо и твърдо каза: "Няма да пусна!" Отдавна бях искал фронта, но те не ме взеха, казаха, че не отговарям на възрастта. Бях само на 16 години. И една година по-късно избягах от дома. Наистина исках да победя омразния враг, да отмъстя на баща си и по-големия си брат! Завърших краткосрочни курсове и ме изпратих в 39-та армия на 3-ти Белоруски фронт. Така се озовах в Кьонигсберг - град-крепост, вражеска цитадела, настръхнала от крепости и ровове. Авиацията работеше четири дни, гладейки противника, разкъсвайки бетонните укрепления. И ето ни! Това беше първата ми битка, така че сърцето ми избухваше от вълнение и нетърпение, а нервно треперене премина през тялото ми. В нощта на 5-6 април проведохме разузнаване в сила. Срещнахме силна съпротива, загубихме трима другари. Времето беше гадно: валеше ситен и студен дъжд, пълзящата мъгла затрудняваше виждането. Дадена е заповед да се вземе крепост номер 8 - Калген, която покрива подстъпите към града от югоизток. Атаката се заглуши под огъня на картечарите на врага. Тогава беше използвана артилерия. След това под димна завеса сапьори взривиха портата. Нашият взвод проникна първо във форта, аз стрелях и хукнах, задавяйки се от прах и изгаряне. В битка взехме 150 германски пленници. Германците се съпротивляваха отчаяно. По пътя към гарата командирът на нашия взвод беше убит. Поех командването. Нацистите сложиха локомотивите на два реда и оттам стреляха, за да не могат да вдигнат глави. Какво да правя? Вързаха гранатите, пълзеха по-близо и изпращаха „подаръци“ ... Те просто си проправиха път през бариерата, а картечари отново ги поливаха през площада от входа на гарата, от параклиса. В нашата щурмова група имаше двама минометни мъже. Така че момчетата свалиха върха на кулата заедно с нацистите. Когато след дълги два часа почистване на къща след къща стигнахме до Преголя, честно казано, те бяха вцепенени от изненада. Странно шествие изникна от църквата, стояща на брега на реката. Те бяха монахини в странните си дрехи. Най-възрастната от тях пристъпи напред, наричайки се Катарина. Тя много ми напомни за моята съседка леля Клава, която там, в далечно и щастливо детство, лекува дворните момчета с вкусни баници с картофи и чийзкейкове. Катарина помоли на полски и счупен руски да не ги убива. Тя каза, че шест картечници се крият на върха ... Напред беше Преголя, търкаляше оловните си води, в които синьото небе трепереше, посивяло от дим и сажди. Реката миришеше на свежа влага, а брегът се тресеше от експлозии и се опитваше да ми подаде куп сини цветя. Как приличат на очите на майка ми! ... Нещо ме удари силно и много болезнено в гърба ... стана ми горещо и лепкаво в гърдите ... Не мога да дишам ... мъртви устни шепнат: „Ма-ма ...“
1 2 3 4 5 Категория: 10-и клас \| Добавено: 11.10.2020
Показвания: 693 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0