Сега стана модерно да питам всички подред, започвайки едва ли не с детсадовского възраст,- "А кой ти ще бъдеш, когато пораснеш?". Мен този въпрос също не е прескочена страна. За първи път ми го зададоха още много крехката възраст от шест години, когато дори училище е още по-напред. Тогава успях да се измъкне от отговора, но да отговори на него все пак трябваше. Вярно е, че вече по - късно- но многократно! Това без преувеличение подвеждащ въпрос вярвали на своите едва ли не свещен дълг да задават не само все от моите най-близките и далечни роднини, но и колеги на родителите по време на работа, както и приятели на семейството... Сега съм на тринадесет години, и аз обожавам фантастични филми, в които показват бъдещето на нашата планета много години по-късно. За миналото също се снима, но на такива филми ми е безинтересен... Шега ли - двадесет години! Сега в света все така бързо се променя, че понякога е трудно дори да се разсъждава за това, какво ще се случи в живота ми след пет години. Аз знам едно нещо е съвсем точно, до това време ще получа поне едно висше образование, обзаведусь семейството си, и ще живея, най-вероятно в друг град. Въпреки че последното твърдение, изобщо дори не е факт!В детството ми едно време много липсваше братика или сестрички. Когато братик все пак се появи, тогава, няма да скрия, той ми много бързо скучни! За него нужен е детегледачка, а аз исках само да си играе с него... Ще имам поне три деца, като внуци на два пъти повече! В края на краищата, това е толкова готино, да живеят в едно голямо и сплотено семейство, където всички помагат един на друг! Но при това дори и аз не мога да твърдя, че обзаведусь семейството си веднага след дипломирането. Родителите ми са се срещали с пети клас, и искали да се оженят веднага след дипломирането. Тук се намесиха вече на техните родители, и е популярно обясни на майка ми, че първо на нея трябва да получат добро образование, а баща служим в армията! В крайна сметка родителите се ожениха, но това се е случило по-късно! Светът около мен се промени, след двадесет години. Хората няма да изчезнат напълно, но голямата част от работата за тях ще бъде да изпълнява техниката. Интернет ще се превърне в още по-достъпни, отколкото са сега. А ето и старите телевизори ще отидат в миналото завинаги! Ще бъде много популярен е такъв вид транспорт, като електрически автомобил. При мен също е задължително да бъде такова средство за придвижване, на която ще се тегли на своето голямо семейство. Родителите ми по това време ще е вече в пенсия, която са спечелили с честен труд. Аз выучусь на добра и востребованную професия, да получават добро заплащане на техния труд.Пари трябва да се пропуска и ми голямо семейство, и на това да помагам и на родителите си! Поглед в по-далечното бъдеще (например, петдесет години), и да размишляваме на тази тема нямам никакво желание, поне засега! Сега ми такива неудобни за мен въпроси никой не задава, и това ме много радва! Не е необходимо да отговарят на всички любопытствующим, но се появи стимул малко мисля по тази тема... Така, че родителите ми са живели в един век, а аз вече съм в другия! При това ние сме представители на едно семейство, това само по себе си вече е удивителното! Напредъкът не стои на едно място, всичко се променя.Не е изключено, че двадесет години по-трудни проблеми от този вид ще бъдат задавани вече на моите деца. Е, а докато съм жив днешния ден, нормалния живот. И аз се радвам - защото тя е толкова красива!
1 2 3 4 5 Категория: 7-и клас \| Добавено: 06.01.2018
Показвания: 680 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0