На урок по руски език учител задал един много интересен домашна работа. Той ни каза, че ние сме писали за любимите си животни. Аз веднага разбра за кого ще пиша. У Дома имам живее котка.... но тази история започна преди три години. Тогава бях в началните класове, но тъй като е бил активен момче, то след уроците посещаваше спортна секция. В онази вечер аз се връщах у дома. Беше силен порой и пристигане на спирките около дома си, седях и чаках, докато баба ми да излезе, ме посрещне, тъй като чадър аз със себе си не взе. Трябваше да чакам доста дълго време, защото баба ми ходеше бавно, а в момент, когато аз й се обадих, беше при приятелка в съседния вход. Аз седях и гледах как огромни капки дъжд паднаха в локва и ударяясь за вода, създадоха фунии, които изчезват в рамките на няколко секунди. И изведнъж почувствах как нещо докосна крака ми. Спадане на очите си видях малко черно-бяло коте. Той беше на не повече от три месеца. Той е слаб от глад, целият лов на патици и трепереше като есенен лист на вятъра. Сърцето ми екнуло и взех това дете в ръцете си и се скри под якето. Той се притисна към мен и скрутился сгуша. От раницата, извадих сандвич и започна да се хранят коте наденица. Той яде много бавно и едва осилил малък пръстен на колбаси, а след това просто заспал имам под яке. В този момент разбрах, че го взема у дома. Тук, зад ъгъла на къщата изглеждаше баба. Аз завършен яке и согнул ръка, коте не падна. Баба лъже, че е извадил ръката си на тренировка и тя малко ме боли. Когато се прибрах у дома баба принялась да ми помогне да свали якето. И тук сключване на несигурна писклявое "Мяу". Земята се изплъзна изпод краката. Но тогава станало чудо, баба расплылась в усмивка и взе котенцето в ръце. Оказва се при нас не е имало котки, защото, когато мама още е малка почина баба любимец и тя дълги години се колебае дали да започне животни. Пронявшись любов към това малко същество, баба претърпял го в кухнята, накормила парче варени пилета и напоила мляко. Тя безумно ми е благодарен за тази находка, защото самата никога да не се решавах да донесе в къщата коте. Сега това дете от три години и той безумно обича баба си. Той е с нея постоянно излиза навън и никога от него не тръгва. А вечер да седи бабули в скута си, докато онази гледа телевизия и пиене на ментов чай. Това е история на нашето малко Дете, което, като е малък, стана ненужно бивши собственици и беше изхвърлен гладен под ледено студен есенен дъжд.
1 2 3 4 5 Категория: 7-и клас \| Добавено: 06.01.2018
Показвания: 544 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0