Мирис на стихии Беше запомняща се сутрин. Ставах рано, в шест часа, въпреки че имаше ваканция и обикновено спях, докато очите ми не се подуха. Но онзи ден чаках нетърпеливо от самата вечер и заспах само защото грижите за подготовката напълно ме събориха от краката ми. Често излизахме сред природата, но с нощувка, при това към планините, а не до някой парк - нито веднъж. Беше лесно да осигуря емоциите си. Тръгнахме веднага след закуска и вече в 11 часа бяхме на място, след това колата се обърна обратно в града и трябваше да преодолеем планинското изкачване изцяло покрито с гъста гора пеша. В три часа следобед се изкачихме на известна височина, разположихме лагер и се настанихме да си починем след трудно изкачване. Цял ден бях изпълнен с радост и позитив. Замайващи гледки от билото, хладна тишина и величие на гората, опияняващи миризми и безкраен кръг птици - всичко това, придружено от красиво време, издигна настроението ми до невиждани висоти. Но времето ни подготви още една изненада. Към вечерта над небето нахлуха тежки облаци. До падането на нощта вече беше толкова тежък под тяхното иго, че изглеждаше готов да смаже всичко живо. Гръмотевичната буря започна, когато се приготвяхме да си легнем. След няколко мощни светкавици и дъждове дъжд се изсипа, изля внезапно и с всички сили, сякаш някой беше отворил небесата. Честотата на мълниите се увеличава. Изглеждаше, че с яростта си искат да разкъсат небето на малки парченца. Извадих главата си от палатката и тук в ноздрите ми удари миризма, силна, остра миризма, пронизана от електричество и влажност, но в същото време приятна и освежаваща. Със своята свежест той изпълни тялото си с енергия, искаше да избяга, да изложи тялото си на струите дъжд и да бяга, докато тялото е в състояние да се движи. Това не беше просто миризма, това беше дъхът на природата, гласът на стихиите!
1 2 3 4 5 Категория: 7-и клас \| Добавено: 23.01.2021
Показвания: 319 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0