Днес на нас от село е дошла баба. Това се случва не толкова често, колкото бих искал. Затова в такива дни аз, освен всичките си дела и през цялото време повожу с нея. Но днес е прозаичен ден и ми трябва да е в училище. - Как мога да оставя на баба си? На родителите не е доволен решението ми да остана у дома, но аз бях непреклонна. Тук се намеси моята баба. Тя разказа как сама да ходи на училище. Това беше през далечните тридесетте години. Тяхното село е малка и в нея не е имало училище, така че децата ходели да се учат в съседни селото. Пътят е дълъг. Особено трудно е било през зимата. Изправил те с брат си е много рано, и от дома си излезе много преди зазоряване и се връщали обратно, когато вече беше тъмно. Една зима се открояваше много тежки. Баба е брат на настинка и опнати с висока температура. И тя трябваше една да върви по тъмна горски път. Само тя излезе на прага, като горещ студен въздух върза си. В гората кухи раздавался скърцане на снега под краката си. Наоколо беше тъмно и много страшно. Изведнъж тя чу наблизо стъпки, сякаш някой се промъкна зад нея. Се няма никой. Отиде по-далеч – отново стъпки. Баба стана страшно. След известно време небето началото на светлеть, се показва слънце. Стъпките са все по-близо и по-близо. И ето баба вече видях преследвачите. Това бяха вълци! Те се спря и погледна отчаяно гладни очи, всички като един худющие. Ето те вече обиколиха своята жертва. И тогава се случило истинско чудо. В това време от селото, на конете езда съсед Кандыба. Той пистолета си разогнал гладни хищници, за да спаси живота на моята баба ни. Тя още преди няколко дни едно ходи на училище, докато брат бил болен. Не е пропуснал нито един ден, макар и да е страшно да отиде. Аз внимателно выслушала баба ми и се превърна се събират в училище. На мен ми е малко неудобно за своя постъпка.
1 2 3 4 5 Категория: 8-и клас \| Добавено: 22.11.2018
Показвания: 286 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0