Аз съм роден в голям град. Но много обичам деревенскую природата. Искам да споделя с вас впечатления за това, като дете на почивка при баба в селото. За съжаление, се случи така, че баба и дядо няма в този свят, но споменът за тях, и дните, които прекарахме заедно, аз пронесу до края на живота си в паметта. Спомен за тези близки и скъпи на сърцето си хора е винаги с мен. За първи път ми родители се върна в селото през цялото лято, когато бях на година и половина. Съвсем малко момче съм учил околния свят в най-красивите и близки сега ми места. От детството на баба прививала ми любов към природата. Вие дори не може да си представите колко е красива в тези региони, където те са с дядовци са живели. Аз много често си спомням река, където сме ходели да се къпят с децата от нашата улица. Тогава много хора ходили на почивка почивка в селото. До потоците, вървяхме пеша за около един час, но това беше винаги най-незабравима екскурзия.По пътя ние се смеехме, събирали цветя, и не биха могли да чакам момента, когато най-накрая ще до-ценните места. Край реката се увеличава гората, така че във всеки един момент можем да се скрие от жегата в сянката. Ние сме ходили в устието на река себе си, с по-старите хора. Те винаги са зад нас приглядывали, така че баба за мен не се притесняваше. Много силно в паметта ми и спомен за тези дни, когато съм с баба си и дядо пътува събиране на сено. За това беше нужно да се събужда преди зазоряване, и да отида в българия, докато не е горещо. Там дядо, и с баба събирали сено в купа, а след това трактора привозил ни го вкъщи. Все още си спомням, как след това зад двора щяха момчета, за да попрыгать в сена. Това бяха незабравими дни. Баба ни страна гълча, а ние тайно да продължат да правят това, което мисля. Баба ада безумно вкусни банички. Техният вкус и аромат не може да се сравни с нищо. За съжаление, аз повече не ще се опитам. Колко жалко, че не сме в състояние да върне мъртвите към живота. На нас ни остава само спомен, и тези спомени, които все още са живи в душата ни. Дядо ми е бил момче за всичко. Хората от цялото село, отиваха при него за помощ, той никога на никого не отказывал. Спомням си как той ме учеше да се заяждам дърва за огрев и да ги в плоска и красива възел. Няколко пъти дори, аз съм с него ходих да гледам улики с пчели - той ги беше вече девет парчета. Това е толкова интересно! Реших за себе си, че когато стане възрастен, със сигурност ще продължа да дедушкино любимо занимание, и да стане най-добрия способ. Аз винаги ще помня това, което той ме е научил и му благодаря за това през целия си живот.
1 2 3 4 5 Категория: 8-и клас \| Добавено: 07.01.2018
Показвания: 387 \| Оценка: 0.0/0

Общо коментари: 0