Селото на земевладелците Простакови. Стопанинът е недоволен от това как е ушит кафтанът за любимия й син Митрофанушка. Тя се кара на шивача за лошо пришит, широк кафтан, който не стои добре на фигурата на любимия й син. В имението се намират братът на Простакова Скотинин и нейната позната София, която е отведена в селото, за да се грижи, както се предполага, за нейните села. Но собственикът на земята мечтае да я ожени за сина си, невежата Митрофанушка, за да грабне богатството на София.
Чичо София я напусна и отиде в Сибир, където остана да живее там. Всички забравиха за него, мислейки, че е мъртъв. Брат Простакова също иска да се ожени за София: мнозина са привлечени от нейното богатство.
Митрофанушка не иска да учи, мързелив е, не иска нищо, оплаква се, че науката му е трудна. Майката не цени душата в детето си, обижда селяните, слугите, които не се държат така, както тя иска.
Наемателят Правдин вижда цялото това невежество, гласи писмо от чичо Стародум. Всички си мислеха, че той е починал отдавна. Той съобщава, че е направил състояние в Сибир, което е завещал на София. Има много, които искат да се оженят за нея. Но той среща младоженец, който я помни и се е върнал при нея. Принудена е да се омъжи за Митрофанушка, като я влачи в каретата. Но младоженецът я бие, появявайки се навреме.
Властите отнемат селата от Простакова заради малтретирането на селяните. Собственикът на земята е разстроен и я моли за три дни власт, но тя е отказана. През живота си тя не се е научила да се отнася с уважение към хората, не е могла да възпитава и възпитава сина си. Решено е да бъде изпратен в армията за по-нататъшна служба и живот. Армията ще коригира характера на храсталака. Има възможност да промените живота си, да го насочите в правилната посока. И тогава, може би, човекът няма да бъде изгубен за обществото.
|
