Аз мога с голяма увереност да се каже, че аз и моите приятели са много силно мечтаем за това, за да ни разбират. Тоест, за нас не само слушат, но и чуват. Е, така се случва, че обяснявам нещо по няколко пъти, но не ме разбират. Аз казвам, доказываю – не ме чуват. За мен това е обидно. Защо много от себе си, така водят?
Опитвам се да разбере това. Може би, защото моето мнение се различава от гледна точка на събеседника. Но въпреки това тя има право на съществуване, трябва да се опитат да разберат, а не веднага да се отрече. Аз, например, се учат да слушат хората, опитайте се да не ги обитава. Аз знам със сигурност, тъй като това е неприятно. И такава ми е техниката дава плодове. Мнението на околните се променя, те се отнасят към мен с голямо уважение.
Ко стана ми дойде прозрение. Когато си отговорят на събеседник, слушаш го, той започва да слуша и към теб. Не си струва постоянно да се хваля, возносить себе си до небето, и тогава хората към участък и ще започнат да разбере теб. Така трябва да се държим не само с приятели, но и просто познати и непознати. Само когато ти самият научишься разберат и да слушате, тогава и останалите ще започнат да правят същото. Аз много искам да бъдат разбрани, затова се научим да разбираме другите.
|
