Струва ми се, че съвсем наскоро всички възрастни са били деца. Само вчера ги беше у дома от прозорците на вечеря, те не вдигате очи гледаха и слушаха приказки, вярват в чудеса, а още в монстриков, които се скри от тях под леглото. Ето и аз стоя на прага на зрелия си живот. Не, в детството ми все още не се свърши, но аз вече за него липсва. Не ми е достатъчно наивност и непосредственост, лекота.
Как всичко е приказно и вълнуващо в детството ми. Всичко около предизвиква маса въпроси. На тях със сигурност ще искате да получите отговор при възрастни. Моето детство – това е магическа гора, където се крият чудовища, където зад храстите седят феи и добри елфи. Моето детство – това са прекрасни, цветни книги, зашеметяващи филми и приказки. А с някаква необяснима магия падне от небето снежинки. Ми те изглеждат като пришълци, които са дошли да видим на нас с други, неизвестни планети.
И все още за мен детството – това е вкусна на мама пати, пухкави, леко остър шал, стари ски и топка в ъгъла, моите играчки, неща и много други, които никога не сотрется от паметта ми, когато стане възрастен. Сега аз оценявам всяка носещите се, искам да съхраните в паметта на най-малка подробност. Искам, колкото се може по-дълго да остане дете, да вярваме в чудеса и да се прехвърлят всички тези усещания и в зряла възраст. Именно те ще помогнат на мен да вървя по дълга, трудна, но такъв загадъчен пътя, наречен живот.
|
